Лято – за някои е време за слънце, пясък и море. За други евреме за разходки сред борове, хижи, цъфнала мащерка и планина. А за трети – за палатки, язовири и риболов.
Независимо дали ще пътувате със самолет, кола, мотор или колело, след пътя ще искате да си починете, да се излегнете в хладната хотелска стая, да изпиете по бира в някой бар. Последното, за което ще се сетите, е да се обадите на майките си.
Именно за тях обаче пътуването представлява най-страшно вълнение. Независимо дали изпраща детето си на зелено училище с класа му или му маха за довиждане, докато то се качва със собствените си деца в семейния ван, една майка винаги усеща страх.
Както се казва:„Да не ти се случи това, от което майка ти се притеснява“.
От лоши шофьори, които ни връхлитат с бясна скорост, до падащи канари, помитащи колата, аварирали самолети или обир от престъпници. Да, светът е опасно място, авсяка една майка го осъзнава с пълна сила, рисувайки сцени отхорър филми като Final Destination в главата си.
Затова ми е странно, когато пътувам с приятели – мили и възпитани хора, които обаче не звънят на родителитеси, за да кажат, че са пристигнали успешно до крайната точка от дестинацията. След десетте пропуснати обаждания се изненадват, ако майка им ги събуди в 8 сутринта, за да провери дали всичко е наред.
Факт е, че майките могат да бъдат обсебващи, понякога егоистични, с остаряло мислене, истерични, дразнещи и много, много вбесяващи, но тяхна работа е да бъдат такива. Ако си мислите, че вашата майка не пасва на описания профил, то нека ви кажа истината – тя е такава, но се старае да не ви товари съсстраховете си за вас.
Ако приемем, че сте излезли от семейното гнездо на 18 години, то това означава, че за вас са се грижили над 6500 дни или 158 000 часа.Идвали са с вас на зъболекар, когато сте били дете. Стоели са с вас в болницата, когато сте боледували. Тичали сте при тях, когато след игра на мач сте се прибрали с разбит крак. Подхождали са с подкрепа след разделите с поредното гадже, по което сте страдали. Разхождали са кучето по два пъти всеки ден, въпреки че са ви го подарили срещу обещание, че вие ще се грижите за него. Ходили са на родителски срещи изморени след работа. Правили са ви комплименти за поредната ви грозна рисунка. Плакали са от щастие на сватбата ви или при вида на първото си внуче. Помагали сапри грижата за собствените ви децаили при купуването на новата ви кола или апартамент. Спестявали са за вашето образование. Дали са ви начален тласък и начин на мислене.
Като магьосници са ви вдъхнали живот от нулата.
Глупаво е въпреки всичко това да не отделите минутка по телефона, за да им кажете, че сте добре и всичко е наред. Нищо не ви пречи да изпратите кратък есемес с текст: „Всичко е наред. Пристигнахме“. Телефонните разговори вече не са толкова скъпи, независимо къде сте. Затова…следващия път, когато заминете нанякъде, обадете се на майка си, когато пристигнете. Секундите разговор ще й спестят часове тревога. На вас няма да ви струват нищо, а ще дойде ден, в който няма да може да им се обадите, дори и да искате.
