Не е кой знае каква тайна, че по-голямата част от хората не постигнат почти нищо значително в живота си. Разбира се, някои създават семейства, за които се грижат, други работят усилено и дори имат известни успехи в дадени области. Всичко това е напълно в рамките на нещата.
Всъщност да не постигнеш кой знае какво е нормата, това е нормалното, това е приемливото. И дори на пръв поглед да изглежда, че светът е изпълнен с амбициозни хора със желязна воля и тренирани тела, които работят от сутрин до късен мрак, истината е доста по-прозаична: независимо колко усилено работят или не работят, независимо дали имат семейства или нямат, повечето хора живеят скучно, безинтересно, неизвестно и обикновено.
Това не би било проблем, ако въпреки, че животът им отстрани изобщо не изглежда „скапан“, те не бяха склонни да мислят, че всъщност той е точно такъв. И ако задължително не обвиняваха за неуспехите си политиците, глобалният заговор, ДС, комунистите, ваксините, Сорос, антиваксърите, обстоятелствата, връзките на другите, съседите, националността си, късмета си, родителите си, зодията си, тежкото си детство или каквото още може да се сетите.
„Скапаният живот“ има различни измерения, но всички те противоречат на единствената истина за човека: няма друг, освен теб, който може да направи живота ти необикновен, изключителен и вълнуващ. И не е нужно да следваш чужди рецепти за успех, предадени през медиите или книгите. Чуждото щастие не е твое.
Но е достатъчно да не правиш някои от следните неща, за да спре животът ти да бъде толкова „скапан“:
Гледане и четене на новини от сутрин до вечер
Правителството, кризата, Ковид-а, катастрофите, задръстванията, глобалното затопляне, напрежението между държавите, инфлацията, изборите, спортът, лайфстайла – всичката информация, която ни задръства, няма как да ни мотивира да се превърнем в по-добра версия на себе си. Напротив, може само да ни депресира, обезнадежди, напрегне и притесни.
Разбира се, няма нищо лошо в това да си информиран, но ежедневното поемане на злободневна информация може да отклони вниманието ни от големите неща в живота, може да похаби ежедневната ни енергия и да ни накара ден след ден да се чувстваме безпомощни, безполезни, отчаяни, неможещи.
Много по-добре е вместо да пълним главата си с информация, да се замислим как да извадим от себе си онова знание, което ни прави уникални и което принадлежи единствено на нашия личен опит – и как да го предадем на децата, близките, околните и на всички, до които можем да достигнем.
Ежедневното пътуване с колата в задръстванията
Ще кажете, че пътуването в час пик е неизбежно, заради естеството на работата ви. Но в България, и особено в София, шофирането сред стотици други автомобили крие ужасяващи последствия за психиката. Невъзможно е да минавате два пъти дневно през центрофугата на часа-пик с колата си и да не почувствате, че животът ви от ден на ден става все по-скапан. А може би има и по-добри начини да прекарвате 2 часа от деня си?
Поставянето на материалните придобивки и парите пред чувствата
Вероятно това е най-масовият избор, който хората „със скапан живот“ правят и дори не осъзнават какво си причиняват, жертвайки истинските си чувства в името на парите. Независимо дали правите компромис с работата си в името на парите или жертвате любовта си, заради удобството на дома, вие зарязвате една голяма и достойна част от себе си. Неслучайно се казва, че за да се бориш за чувствата си, се изисква смелост. Ако я нямате, никога няма да можете да изпъкнете като гордо същество със собствено мнение.
Поставянето на сигурността пред свободата
Това е също много типичен за масовия човек избор. Когато поставяме сигурността пред свободата си, единственият отдушник, който ни остава, е да псуваме вечер на масата, докато си сипваме едно. И кого псуваме? Ами, скапаният живот, разбира се. Скапаният живот, който не ни дава възможност за избор. Очевидно е, че когато избереш сигурността пред свободата си, губиш и сигурността, и свободата си… А това е наистина скапано.
Стремеж към „достъпното“, „обикновеното“, „очакваното“ и „нормалното“
Стремежът към обикновеното е най-често срещаният път, който ни забива директно в „скапания ни живот“. Трудно е да си признаем, че нямаме енергия, желание и време да се борим за повече от това, което се очаква от нас. Много по-лесно е да се задоволим с онова, което е наоколо, с очакваното и нормалното, що се отнася до връзки, работа, доходи и лични отношения. Стига ни отношенията ни да са „що-годе сносни“, парите да са „що-годе добри“ и близките ни „що-годе да стават“. Но средните очаквания водят до средни резултати, а оттам и до усещането, че животът ни клони към по-скоро скапан, отколкото особено значителен.
Ако се задоволявате с малко, ще получите малко.
Когато образованието и културата нямат никакво значение
Голяма част от човечеството гледа на образованието като на нещо задължително, като на задача, която трябва да се изпълни в даден етап от живота и след това тази страница да се затвори завинаги. Но когато приключим с любопитството си за научаване на нови неща – приключваме и с интересната част от това да бъдеш човек. Тогава за нас остават недостижими познанията, които могат да модерират живота ни по интересен, вълнуващ и неочакван начин. Същото важи и за културата и изкуствата – затворим ли се към тази част от човешкото знание, животът ни неминуемо ще стане „скапан“ и „скучен“. Просто защото битовата част на нашето съществуване винаги е твърде обозрима, за да ни интригува за продължителен период от време.
Пристрастяванията
Независимо дали става дума за социални мрежи, цигари, наркотици, алкохол, хапчета, хазарт, секс или връзки – „закачането“ води директно до усещането за „скапан живот“. Няма как да сме зависими и да се чувстваме добре, защото поне през една част от времето ще бъдем абстинентни, болни, тревожни и нервни.
Пристрастяванията ни карат да се въртим в един и същи цикъл, спират развитието ни и ни правят недоволни, самотни, тъжни и безнадеждни. За съжаление, борбата със зависимостите често не е напълно в наши ръце и определено ще се нуждаем от помощ, ако искаме да прекъснем порочния кръг. А понякога дори и една-единствена зависимост е достатъчна, за да почувстваме живота си „скапан“…
