Въпреки статистиките относно психичните разстройства и опитите на психолозите, психиатрите и някои журналисти да внесат яснота по тази тема, дезориентираността на обществото спрямо тези проблеми сякаш се задълбочава.
Вместо да ставаме по-наясно с психични разстройства, наблюдаваме точно обратната тенденция.
Констатации от типа на „Аха, взимал е антидепресанти, значи е бил луд, ясно“, за съжаление, стават все по-чести. Диалози в дискурса на: „Леле, ама знаеш ли, че колегата ми е взимал антидепресанти? Честно да ти кажа, мен вече ме е страх да седя на съседното бюро“ – „Е как няма да те е страх, това е чиста химия, все едно човек да е непрекъснато под наркоза някаква, тцтц, и сигурно в парка се разхождат сред децата“, изпълват форумите на грижовни граждани, всичкоразбирачи и живи корективи на корпорациите и обществото.
Тъй като като 10 септември е световен ден за предотвратяване на самоубийствата, който се чества по инициатива на Международната асоциация за предотвратяване на самоубийствата с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО), решихме да застанем срещу народния съд на Facebook и армиите от лековерни wannabe медици и психолози.
И да разсеем няколко нешрекъснато повтаряни мита относно антидепресантите:
1. Антидепресантите се приемат само за депресия.
Антидепресантите се изписват за клинична депресия, както и за целия спектър тревожни разстройства (фобии, ОКР*, ГТР*, ПР*, ПТР*).
2. Ако пиеш антидепресанти, значи си депресар.
Не. Хората пият антидепресанти, когато това се налага. Клиничната депресия няма допирни точки с онова, което на жаргон се нарича „депресар“, „сдуханяк“ т.н. Тя е едно от най-мъчителните човешки състояния на ума.
3. Ако пиеш антидепресанти, нещо не ти е в ред.
Да, ако се е наложило да пиеш антидепресанти, си имал някакъв психичен проблем, по-сериозен от „колегите ме дразнят яко“ и „днес не съм в настроение“. Но това не значи че „не си в ред“. Нито – че си луд. Заболяването, което в най-голяма степен отговаря на онова, което лаиците наричат „лудост“, е шизофренията. Всички депресивни и тревожни разстройства, които могат да се случат на всеки в рамките на живота му, не са предпоставка хората да станат луди или странни. Тези хора са адекватни и критични. И напълно нормални.
4. От антидепресантите на жените им растат мустаци и бради.
Да, все още се срещат и такива твърдения. Но това просто не е вярно. Антидепресантите не влияят на хормоналните процеси в тялото.
5. От антидепресантите се дебелее.
Самите антидепресанти не са пряка причина за надебеляване, но трайната анксиолиза, която настъпва вследствие на приема им, става причина за повишен апетит. Ако няма контрол върху него, идва и надебеляването.
6. От страничните ефекти на антидепресантите човек може да се самоубие.
В листовките на всички антидепресанти са изброени десетки странични ефекти, които могат да се случат на пациента, като е упомената и тяхната честота. Появата на желание за самонараняване или самоубийство е сред тях и е от редките странични ефекти. Обикновено се случва в първите седмици на лечението, тъй като са необходими минимум три седмици медикаментът да се натрупа в мозъка и да започне да действа. Най-често това се случва при лица, които са имали суицидни мисли и преди да започнат да приемат антидепресанти.
7. Хората, които пият антидепресанти, са опасни за другите
Това е глупост. Една от многото дъвкани, размазвани, повтаряни, грозни, заклеймяващи глупости, които се предават като венерическа болест от форум на форум. Депресивните и тревожните разстройства не включват агресия към другите.
8. Хората на антидепресанти са отнесени и неадекватни
Тези лекарства не променят характера, личността, когнитивните функции. Човекът, който ги приема, не вижда шарени слонове по улицата и не чува гласове от отвъдното.
9. Антидепресантите водят до зависимост
Възможно е антидепресантите да доведат до зависимост, но тя не е физическа, както е зависимостта от тютюна или хероина. Когато тя се зароди, това се случва на психична основа, тъй като хората, които са се чувствали зле преди приема им, започват да се чувстват добре, когато ги взимат. Съответно те се страхуват, че спирането им може да ги върне обратно в бездната на депресията или в мрака на паническите атаки. Тези медикаменти винаги се спират постепенно, за да не доведат до т.нар. „синдром на отдръпване“ и в повечето случай след окончателното им спиране, хората продължават да водят нормален, безсимптомен живот.
10. Антидепресантите се взимат от лигльовци, които не могат да се справят с трудностите в живота
Психичните разстройства не са лигавщини. Понякога те изобщо не зависят от реалните случки в човешкия живот.
11. Антидепресантите се изписват от психолози
За съжаление, живеем в общество, което все още не прави голяма разлика между психолог, психотерапевт, психиатър и психопат. Антидепресантите се изписват на пациент единствено от психиатър. Това е лекар, завършил медицина и специализирал психиатрия. Психолозите правят други неща.
12. Антидепресантите са само един вид
Има три основни вида антидепресанти: трициклични АД, МАО инхибитори (моно-аминооксидазни инхибитори) и SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина). Третият вид е най-модерен и изчистен откъм нежелани реакции.
13. Депресията и тревожните разстройства са измислени от фармацевтичната мафия, за да може тя да произвежда антидепресанти.
Ако вярвате в това, престанете да четете тази статия. Спрете Интернет. Идете да живеете в гората, яжте диви къпини, пийте ручейна вода и живейте до 137 години, без да досаждате на другите хора със съществуването си.
* ОКР – обсесивно-компулсивно разстройство
* ГТР – генерализирано тревожно разстройство
* ПТР – пост-травматично разстройство
* ПР – паническо разстройство
