Животът с домашен любимец може да помогне на по-нестабилните психически хора да се справят с ежедневния стрес в живота си. Това потвърждават и изводите от ново изследване на университета Кингстън. Обаче има една уловка. Когато стопаните смятат животните си за по-важни от приятелите и социалната си среда, това може да допринесе за повишено чувство на самота.
Цитираното проучване се занимава с наличието на взаимовръзка между притежаването на домашен любимец и психическото благополучие по време на пандемията от COVID-19. Проучването взима предвид възприятията на собствениците за собствената им психическа устойчивост и за емоционалната им привързаност към техните животни. Изследването е проведено чрез две последователни проучвания на повече от 700 души от Обединеното кралство и по света, едно през ранните етапи на пандемията през май 2020 г. и друго през септември 2021 г.
Оказва се, че домашните любимци са имали предимно положителен ефект върху живота на собствениците си по време на пандемията.
Повишената интеракция с животните – като например извеждането им на разходка или по-честата игра с тях – е свързано с по-добро психично здраве, като собствениците, които прекарват повече време във взаимодействие с животните си през това време, съобщават, че са по-щастливи от тези, които не го правят.
Изследването също така разглежда колко емоционално е привързан собственикът към своя домашен любимец. Установено е, че нездравословните привързаности са свързани с по-лошо психично здраве, докато по-хармоничните привързаности подобряват благосъстоянието сред хората с ниска ментална устойчивост.
Принципно се смята, че домашните любимци са полезни за хората. Въпреки че изследванията отчасти подкрепят това, изследователите опитват да установят каква роля играят индивидуалните характеристики на хората, като устойчивостта, във връзката между притежанието на домашни любимци и доброто или лошото психично здраве.
Когато собственикът смята своя домашен любимец за по-важен от хората в живота му, проучването заключава, че те са по-самотни, по-нещастни и по-малко издръжливи.
Тези стопани също имат по-ниски резултати, когато става дума за цялостно психическо благополучие. Този тип привързаност може да отразява нездравословна връзка, при която собственикът се отнася към своя домашен любимец така, сякаш има човешки мотиви и черти, което може да е вид антропоморфизъм. Ръководителят на проучването, доцентът по неврокогнитивни процеси и естетика д-р Фатима Мария Фелисберти, споделя, че изследванията от този характер играят важна роля в разбирането на мястото на домашните любимци в ежедневния живот. „Склонни сме да опростяваме твърде много мнението си за мотивацията на хората да имат домашни любимци“, твърди д-р Фелисберти. Резултатите от изследването потвърждава сложността, свързана с подобни взаимоотношения.
Ето и малко повече детайли за тези резултати.
Ограниченията на държавно равнище в ранните етапи на пандемията закономерно водят до социална изолация, като много хора прекарват повече време у дома с домашните си любимци. Връзките между отглеждането на домашни любимци, привързаността към тях и благосъстоянието на стопаните биват изследвани с помощта на две онлайн проучвания: едното в ранните етапи на пандемията (май 2020 г.), а другото повече от една година по-късно (септември 2021 г.). Устойчивостта, оптимизмът и задоволяването на основните психологически нужди (т.е. автономия, компетентност и свързаност) са изследвани като потенциални модератори на настроенията и психическата устойчивост. За първото проучване изследователите боравят с международна извадка от 495 участници (70% от тях – собственици на домашни любимци), докато второто работи с извадка от Обединеното кралство от 243 участници (57% от тях – собственици на домашни любимци). Повечето участници съобщават, че техните домашни любимци са осигурили емоционален комфорт и са имали положително въздействие върху живота им по време на ранните етапи на пандемията.
Грижата за домашно животно и привързаността към него са положително свързани с благосъстоянието при хора с ниски нива на устойчивост. Обратно, хората с висока устойчивост, които са били собственици на домашни любимци или са изпитвали по-голяма привързаност към тези домашни любимци, са имали по-ниско благополучие от тези, които не са стопани или просто са по-малко привързани. Оптимизмът и задоволяването на основните психологически потребности не се оказват значими модератори. Въпреки че някои от взаимовръзките, открити в първото проучване, може да са специфични за началото на пандемията, други резултати биват възпроизведени година по-късно в извадката от Обединеното кралство в рамките на второто проучване, когато социалните ограничения са вече облекчени. Констатациите и от двете проучвания предполагат, че комбинацията от висока устойчивост и по-високи нива на привързаност към домашни любимци или притежание на домашни любимци може да бъде неблагоприятна. Независимо от това, притежаването на домашни любимци и здравите връзки между човек и животно могат да бъдат защитни фактори за хора с ниски нива на устойчивост.
Вижте още:
