Няма нищо по-вълнуващо от това да преоткриваш света с детско удивление. Последната седмица предприех едно пътуване с може би леко объркан маршрут, напук и наопаки на часовниковите стрелки – започнах го от Пловдив и го завъртях през Перперикон и Кърджали, за по-кратко, докато стигна София. Оттам се отправих към Варна и любимия Бургас, преди да се завърна у дома. Пътуването имаше за цел да си припомня тези позабравени места, но най-вече да открия и посетя други забележителности покрай тях, за които по една или друга причина, бях пропускала преди.
Пловдив
Пловдив е винаги моя първа и последна гара, родният ми град и най-любимото ми място. Колкото и да обикалям света, нещо все ме дърпа към калдъръмените му улици, бреговете на Марица и панорамата от Альоша. Ще излъжа, ако кажа, че не знам какво е. Знам точно какво обичам в него – той е колоритен, древен, уютен, винаги различен, цветен, дори когато е скрит под порой. Пловдив е пристан, който винаги ще те приеме – и в най-веселите ти моменти с горещото си лято, и в най- тъжните, с празните си среднощни улици. Стига обаче съм се превъзнасяла и нека ви разкажа какво друго открих по нашите ширини.
Асеновград
Асеновград беше една изненадваща и непланирана спирка по пътя, защото всъщност съм била там десетки пъти и си мислех, че го познавам доста добре. В безкрайния си ентусиазъм да съм турист в собствената си държава обаче си купих книжка – „100 национални туристически обекти“. Първата ми. Спомням си, че когато ходехме на ученически екскурзии, много от съучениците ми имаха такива и си събираха печати. Аз обаче упорито – не. Е, дойде му времето. В Асеновград ме привлече нещо, което без книжката щях да подмина за пореден път – Историческият музей.
Той се помещава в малка и красива сграда в центъра на града и всъщност представя доста интересна информация както за праисторическото развитие на селището, така и за по-новата му история. Струваше си. Реалната ни крайна цел обаче беше друга.
Перперикон
Това място ме чака от над 10 години. Беше необходимо да стигна до Куско, Перу, за да се сетя да се върна там и да усетя отново магията му. За мое огромно съжаление, въпреки впечатляващата си локация и история, самият Перперикон този път ме разочарова. Това се дължеше основно на изключително несполучливи реставрационни решения. Същите, поради които обектът да не е включен в списъка със световно културно наследство на ЮНЕСКО – колони, слепени с хоросан, видимо пренареди камъни, тук-таме излят бетон… Имахме обаче късмета да сме там по залез и беше наистина красиво. Напук на времето, на грешките, на несполуките.
видео: Жан Егикян
София
Никое пътуване не е завършено, ако не минава през нашата мила столица. Живяла съм в София в продължение на шест години. Въпреки това всеки път успявам да намеря нещо ново и непознато или просто да преоткрия добре забравеното старо. Като храма „Св. Георги“, например. Минавала съм покрай Президентството десетки пъти и всеки път ми е било приятно да мерна скритите във вътрешния двор разкопки. Изобщо обаче нямаше и да ми хрумне, че мога да вляза в ротондата, останала от римско време, ако не бях отишла на Sofia Free Tour. Оказа се също така, че много преди Дубиоза да запее „София, мой малък Лондон“, император Константин е твърдял, че София му е Рим („Сердика е моят Рим“).
Скравена
От София се отправих към Варна, но понеже пътят е дълъг, а аз съм любопитен турист, спрях на едно скрито местенце, където ме отведе книжката с туристически обекти. Оказа се, че в с. Скравена се намира „Паметник-костница на Ботевите четници“, където последният си мир намират 10-има въстаници от четата на Ботев.
Варна
Варна ме изненада. Разбира се, не за първи път отивах, но установих, че има твърде много, което не съм видяла. Мечтаех си само да посетя Евксиноград – мистичната държавна резиденция, завещана ни от Александър I Батенберг. Вярна обаче на преследването на печати се отправих първо към Археологическия музей. Там прекарах не планирания един час, а цели три. Оказа се, че музеят, освен най-старото златно съкровище в света, крие и много други интересни артефакти и истории за миналото на морския град.
Следващата ми спирка беше така мечтаният дворец и той се оказа точно толкова красив, колкото се бях надявала. Царица Йоана се е погрижила за атмосферата, а по-късно, по нареждане на Людмила Живкова, дървените ламперии са боядисани в бяло, което прави мястото изключително светло и приветливо. Френските корени на царското семейство са оставили своя отпечатък и, разхождайки се в градините на двореца, се чувстваш сякаш си там някъде на Ривиерата и морето те гали.
На брега на морето е и Военноморският музей, който също крие своите тайни, както и предлага възможност да влезеш в кораба „Дръзки“ – торпедоносецът с важни мисии през Балканската и Първата световна война. Във Варна човек може да посети и Римските терми, Планетариума или просто да се наслади на изгрева от плажа. Ако е малко по-луд, като мен – всички гореизброени.
Бургас
Последната ми спирка в това пътешествие беше в Бургас. Там посетих музе на Петя Дубарова в родната ѝ къща.
За Петя може да се каже и напише много, дори да се направи филм… Аз обаче искам да ви оставя с този неин стих, тъй като във всяко пътуване човек търси себе си, а понякога като се завърне, намира и нещо ново:
„Такава съм…
…
Когато искам – бързо си отивам.
Когато трябва – винаги се връщам.
Понякога съм страшно хаотична.
Друг път съм подредена къща.
Когато искам – много съм различна.
Когато трябва – съм една и съща.“
Вижте още:
