Преди броени дни, на връх Благовещение, кърменето в парламента се отложи за по-спокойни дни. Поне такава беше аргументацията на председателката на Народното събрание Наталия Киселова.
В изявление тя отказа към момента да се разглеждат промени в правилника за дейността на институцията, според които народните представителки майки да могат да идват с детето си на работа, включително и да го кърмят в пленарната зала. Такова искане беше отправено от представителка на „Величие“ с 4-месечно бебе, а конкретен повод за отказа бе напрежението, провокирано от парламентарната група на МЕЧ.
Наблюдавах предимно одобрителни реакции на този отказ.
И като оставим политиката настрана, как така една майка ще кърми насред парка, насред мола, изобщо извън четирите стени на дома си? Що за майка е това и как може един такъв интимен акт като кърменето да смущава обществените нрави?
Тези настроения не са от вчера или днес, а конкретната случка е просто пореден повод за припомнянето им.
Не съм привърженик на политическата сила, от която е въпросната депутатка, нито пък бих избрала за себе си да се върна на работа с 4-месечно бебе. Там е работата, че такива избори са лични, и демокрацията и феминизмът, които защитавам, следва да обхващат чуждите лични избори също толкова, колкото и моите.
Вижте още:
Колкото до кърменето, години наред аз разсъждавах точно по посочения начин – как така хората ще гледат мен или друга жена да го прави на обществено място, при това с недобро око. По-добре е жената да се скрие и никой да не я вижда, не само с кърменето, а с всички процеси около бременността и майчинството. Всякаква публичност около тях ми се струваше като покана за обществото да се бърка в живота ти, да те сексуализира и да те прави уязвима.
Вижте още:
После постепенно си дадох сметка, че ако кърменето смущава хората, това е проблем на хората, а не на кърменето или на човека, който го извършва. Ако гърдите на една жена дават повод за смут, възмущение и низки страсти у широката общественост, то с кое право същата тази широка общественост си позволява да изисква от жените да раждат и да изпада в обвинителна реторика за съвременната жена, която все нещо не е родила и не е угодила.
Смята се, че като жени ние по някакъв начин дължим на обществото да осигурим неговото продължение, но какво ни е осигурило то в замяна, преди да започне с исканията?
Безопасността да се прибираме сами по тъмно, адекватна закрила от домашно насилие, достатъчно места в детските градини, достъпна грижа при следродилна депресия, равни шансове на пазара на труда, достъпно за всички здравеопазване, инфраструктура и социална структура, пригодени за млади родители? Хм.
Виновни са, когато очакват от потенциалния си партньор да бъде стабилен човек, който за в бъдеще би могъл да ги покдрепи емоционално, логистично и финансово при бременност и майчинство.
Виновни са, когато водят разговори за очакванията и плановете си за бъдещето, вместо просто да я карат приятно и лежерно, пък каквото стане – стане; нека не товарят мъжа до себе си с изисквания и отговорности.
Виновни са, ако си тръгнат от безперспективна или токсична връзка, която няма изгледи да прерасне в семейство – така, де, с толкова много претенции накрая просто ще остареят сами с котките си.
Ако таткото присъства на раждането, са виновни, че му развалят представата за тялото си като за източник на сексуално удоволствие. Ако не присъства, откъде накъде го възпират от участие в най-важния момент в живота му?
Ако си правят фотосесия по време на бременността, са виновни, че обръщат на суета толкова личен момент. Ако не се възприемат като красиви през този период и просто си стоят по клин вкъщи, как обаче очакват някой друг да ги възприеме?
Виновни са, когато кандидатстват за работна позиция и откажат да обясняват личните си бъдещи планове за бременност и майчинство. Виновни са, че ще лишат някой бизнес от работна сила за определен период, а после ще им се налага да отсъстват редовно, когато с цялата си наглост вземе да боледува.
Виновни са, ако не се върнат навреме на работа – какво висят на държавата и на мъжа си да ги издържа, да не би някой да им е длъжен?
Виновни са и ако се върнат на работа рано-рано – това дете кой ще го гледа, то има нужда от отдадена майка, а не от някоя, която само си гледа кариерата…
Когато не кърмят, са виновни – предпочитат си личния комфорт пред грижата за детето. Когато кърмят, пак са виновни – това дете до първи клас ли ще суче и другите хора с какво са им длъжни да стават свидетели на тая гледка?
Виновни са, като запишат детето на ясла – това дете защо не си стои вкъщи с майка си? Ако очакват помощ от държавата, когато не е се намерило място за детето в ясла или градина, пак са виновни – ами като не са имали средства и възможност, да не са раждали в крайна сметка.
Ако го оставят на бабите, са виновни – отглеждането на детето си е ангажимент на майката. Ако останат вкъщи като домакини и майки, също са виновни – какво са се отказали от личното си развитие и целият им живот се свежда до детето.
Ако излизат с детето навън, никой не им е длъжен да го слуша да се тръшка или да се смее на висок глас наоколо. Ако излизат без детето… абе, що за майка ще излезе навън без детето си и ще иде да си прави кефа. Ако не излизат изобщо, значи са се променили, не са човека, с когото мъжът се е запознал и са станали скучни и предвидими.
Виновни са, ако след раздяла си гледат детето – това дете е и на двамата родители. Ако не го гледат те, значи нито за майки, нито изобщо за хора стават.
Мястото на една майка е вкъщи с детето, а не в пленарната зала, но пък от друга страна, една жена, която дори едно дете не е родила, с какво право си мисли, че може да тръгне да оправя държавата…?
Вижте още:
