За някои майки – особено по-интровертните, родителството може да се окаже истинско предизвикателство.
Особено трудно е за жени, които обичат по-затворения живот, мълчанието и фокусирането върху собствените мисли.
С дете, или деца, които постоянно искат вашето внимание – това си е чисто предизвикателство.
Раждането на дете по принцип представлява една от най-големите промени, които човек преживява в живота си.
Липсата на сън, вроденото чувство за майчина вина, тревожните и натрапчиви мисли, загубата на свободното време, загубата на предишната рутина и промяната на представата за себе си – всичко това обикновено допринася за усещане за загуба на собствената личност в социално отношение.
Но когато се добави и по-интровертна настройка, някои от предизвикателствата стават още по-трудни.
Например:
Ревът на бебето и постоянното бърборене на тодлъра
могат да докарат всеки до ръба на истерията, но за интровертните родители е двойно по-трудно да презареждат. Повечето майки в продължение на години заспиват, докато в ума им отеква гласчето на рожбата: ако е бебе – ревът и смехът му, ако е тодлър между 2 и 4 години – неговото постоянно бърборене – първо на неразбираем език, а после на истински „човешки“...
През следващите години майките са изложени на истории, които се чувстват длъжни да изслушват, на бърборене, срещу което няма спиране, а по-късно: на тийнейджърски драми, които нямат разрешаване. Разбира се – това е „част от играта“ да имаш дете и дори е табу майка да се оплаква. Но е факт, че интровертната настройка изобщо не помага.
Спане (всъщност неспане) с дете в скута или в леглото
Преди да се роди детето, всички майки мечтаят за момента, в който ще могат да гушнат бебчето и да си спинкат заедно. Тази мечта е облечена в романтика...
Но действителността се оказва малко по-различна: да се спи с бебе или дете е трудно, а за някои родители – невъзможно. И най-вече: едва ли може да се нарече почивка.
Много майки споделят, че им е абсолютно невъзможно да се наспят, когато детето е в леглото с тях: тревогата дали детето е завито или развито, постоянните ритници и обръщания натоварват по-притеснителните от тях. А за интровертните майки спането заедно с детето представлява просто поредната възможност да НЕ могат да се отпуснат насаме със себе си.
Излизанията навън и общуването с други родители
За интровертните родители е доста трудно да приемат, че се налага да търсят приятелчета на своите дечица сред майките и бащите навън. Да се осъществяват нови контакти за някои хора представлява доста голямо усилие. Но мисълта, че детето има нужда от контакти е водеща за този вид контакти, създавани на детската площадка.
С родителството се асоциират и ред други социално насърчителни дейности, които са по-лесни за екстровертните хора: посещаване на детски театри и спортни зали, ходене на бейби йога и други занимания, да не говорим за задължителното общуване с родителите и учителите във „вайбър-групата“ на яслта, детската, училището...
Да, когато си интроверт, социалният аспект на родителството може да се окаже доста стресиращ.
А какво се случва, когато детето ти се окаже екстроверт?
Ако то се втурва напред във всяка ситуация, запознава се с всеки, без да се притеснява, общува и говори с останалите деца и вече си е създало своя вярна група от приятели?
Ако ти си майката-интроверт, ще се възхищаваш на социалните му умения, но просто ще се молиш да не участваш в неговите забавления... Нека да ходи там и да общува... И ако може просто да пораства по-бързо, за да не се налага да го придружаваш сред хората.
Живот извън зоната на комфорт
И в крайна сметка: за интровертната майка родителството може да се окаже съществуване, в което тя постоянно се чувства извън своята комфортна зона. Тъй като интровертните хора имат нужда да „презареждат“, когато са сами – животът, в който винаги има едно същество до теб през цялото време, може да е много труден.
Но...
Имайте предвид, че дори да си представяте, че вашата интровертна мъка е неразрешима и единствена по рода си... всъщност не сте сами.
Огромен процент от родителите са от по-затворения тип.
Затова вместо да се опитвате да избягате от детето или децата, за да си починете – приемете новия етап в живота си като нещо, което малко или много ще ви промени.
Приемете, че животът, в който имахте цялото време на света, за да оставате насаме с мислите си, засега е отминал. Опитвайте се (а всъщност имате ли друг избор?) да си почивате, докато сте със семейството си...
Рано или късно ще ви се получи.
