Това е неподсладената истина – да си майка е трудно. Няма значение колко „млада“ или „стара“ майка си. Няма значение кога за първи път си станала майка или кога си родила за последно. Няма значение дали си майка на едно или на много деца. Няма значение дали сте майка от няколко дни или от десет години.
Майчинството, в цялата му динамика, е предизвикателство. Изтощаващо. Всепоглъщащо.
Даваш повече от себе си, отколкото дори си подозирала, че изобщо можеш да дадеш. Винаги си почти на ръба на силите си. Това е мъгливата фаза на отглеждане на новородено, която в крайна сметка приключва, само за да те хвърли във вихрушката на годините на прохождане.
После се опитваш да бъдеш навсякъде едновременно – футболни мачове, танци, плуване, рисуване, излети, игра в парка, срещи с приятели с деца на същата възраст, родителски срещи, докато все още се опитваш да градиш кариера и да управляваш дома.
После идва първото разбито сърце на твоето дете, което едновременно с това разбива и твоето сърце.
След това болката и вълнението в душата ти, когато детето ти се премества другаде и започва да се учи да се справя с живота само.
А после скръбта, която ти натежава, когато видиш, че детето ти е наранено – и вината, която следва, когато почувстваш, че си го разочаровала.
През цялото това време там са и опитите да не позволиш на своите мечти и страсти да останат встрани. Постоянният копнеж за баланс. Непрекъснатият цикъл на загуба и намиране на себе си.
Майчинството е трудно – на всеки етап.
Не вярвайте на никого, който твърди обратното.
Преди няколко седмици станах свидетел на може би една от най-уязвимите версии на моя близка приятелка, която някога изобщо съм виждала. Тя ми каза как се е почувствала така, сякаш е разочаровала двете си малки, защото не е успяла да ги заведе на разходка онзи ден. „Понякога имам чувството, че се провалям във всичко“, промълви тихо тя.
Както майка ми, така и аз, въпреки че не живеем заедно от десетилетия и имаме доста различни ценности и разбирания, все още споделяме тази универсална истина – всеки момент от майчинството е труден.
Няма значение дали сте опитна или прохождаща майка. Предизвикателствата, които идват с това да си майка, не пренебрегват и не щадят никоя от нас. На всички ни се налага понякога да вървим през борим стръмнини или да се движим по теченията, докато намерим пътя си отново. Но според мен това е, което създава същността на майчинството. Всички тези трудности ги има просто защото то е безкрайно важно за нас и носи завладяваща магия.
От майчинството научаваме неподозирани неща за себе си. Понякога то може да ни причини болка. Може да ни постави в изтощение, понякога неразбираемо за нас самите. Може да разтърси из основи, което ни се е струвало познато.
Все пак през цялото време то ни променя като жени, учи ни на безусловна любов и ни позволява да станем свидетели на нещо великолепно и несравнимо с всичките ни досегшни преживявания.
Въпреки предизвикателствата, пред които майчинството ни изправя, успяваме сами да разширим хоризонтите си и да изпитаме границите си.
Сред всички изпитания една истина остава непоклатима: майчинството си заслужава.
И ни приземява. От разговорите с моята майка и двете достигаме до извода, че майчинството е цикъл и ти си водеща фигура в него, във всеки един негов сезон. В пика на всяко предизвикателство намираме центъра си и успяваме да бъдем опора. Такова е майчинството, Емоционално. Двусмислено. Уязвимо. Необяснимо. Необяснимо също като факта, че често докато се оплакваме от безсънните си нощи, изхабените нерви и пролетите сълзи, вече планираме с копнеж дали да не станем майки отново.
Вижте още:
