Човек не знае значението на думата „трудно“ докато не се опита да си сложи обезболяваща свещичка с една ръка, докато си придържа памперса с другата.
Тази висококвалифицирана дейност не е запазена единствено за хронично болните над 90 години. Всъщност, всяка жена, която е минавала през Цезарово сечение, по-известно като „секцио“ и още по-известно като „секциум“ (?), е запозната с тази поза, която се осъществява в болничния кенеф няколко дни след операцията.
Откакто съществува родоразрешението „секцио по желание“, се създаде и тенденция някои от естествено родилите майки да гледат снизходително на онези, чиито деца са извадени през корема. Докато едните стават майки на цената на страховити контракции, по време на които крещят „Мамо, умирам“, другите просто полягват, слушат Шопен и релаксират, докато лекарският екип бързо вади бебето и оставя родилката да си почива и да хапва стафиди.
Това обаче не е вярно. Ето някои неща за секциото, които трябва да знаете:
Болката не прилича на друга болка.
Вероятно сте чували, че естественото раждане боли „преди“ и „по време на“, а секциото боли „след“. Това е вярно. Но ако си представяте, че след операцията ще ви боли, както боли корем, например преди цикъл (все едно стадо прегладнели катерици ви гризат отвътре) или както боли корем по време на колика (сякаш червата ви се сгърчват в конвулсия), грешите. След като ви пусне упойката, коремът ще ви боли като да са ви закачили на мястото на матката оловни тежести, които ви дърпат към царството на Хадес.
Секциото ще ви сближи с непозната жена.
Единствено в болничната стая след операция може да ви се случи непозната жена да ви попита кога за последно сте ходили до тоалетната по голяма нужда. Освен това, единствено в тези условия може вие да попитате непознатата от съседното легло кога за последно е ходила по голяма нужда.
Катетърът ще ви липсва.
Гадната тръба в уретера всъщност ви позволява да не ставате от леглото, докато сте с нея. Наистина, по време на раздвижването ще трябва да мъкнете торбичка с урина по коридора като 101-годишен в Първа градска, но все пак след пътешествието в болничния коридор, може да си полегнете за 10-12 часа. Когато обаче ви махнат катетъра, ще се страхувате от всеки позив за ходене до тоалетната, защото той значи ставане от леглото. А ставането в първите ден, два след операцията е нещо като изкачване на Матерхорн със счупен глезен.
Спиналната упойка ще ви изкара „свитки“ пред очите.
Буквално. Не че е чак толкова болезнена, но си е игла в гърба. Очаквайте, че може да ви заблестят светкавици пред очите и докато това се случва, анестезиологичната сестра ще натиска главата ви надолу, за да изпъкне хубаво гръбначният ви стълб. Нещо като Джак Никълсън в „Полет над кукувиче гнездо“, докато му прилагаха електрошок.
По време на операцията ще усещате „нещо“
Докато ви режат корема и маточната стена, няма да усещате никаква болка. Но ще усещате ровичкане, все едно животното Бутни-Дръпни се е заселило в корема ви. Вероятно е за предпочитане пред болките на контракциите, но не е „нищо“.
Бебето не изплаква веднага
По филмите бебетата излизат от утробата розовички, пухкави и ревящи. В повечето случаи обаче там виждаме бебета на по няколко месеца. Новороденото, извадено чрез Цезарово сечение, обикновено има цвят на небето в ясен, августовски ден, и не изплаква веднага, а безжизнено виси в ръцете на лекарите.
В болницата: минимум пет дни
Пет дни е минимумът престой в болницата след секцио. Което означава пет дни болнична храна (кюфтета от кашон в сос бешамел и приплеснати филии студен „леб“ с невидимо масло). Пет дни събуждане с инжекция Фраксипарин в леглото. Пет дни мерене на кръвно, системи, термометри и среднощно чудене дали бебешките писъци, които се чуват, идват от вашето бебе.
В заключение трябва да кажем, че причини да се плашите няма. В крайна сметка, секциото е най-яката операция сред операциите, защото резултатът й е появата на детето ви на бял свят. След двайсетина година, когато същото дете ви приготви кафе някоя сутрин, когато сте с махмурлук, ще си кажете „Всичко си струваше“.
