Руският фотограф Мария Кокунова спечели престижното първо място на Световните награди за фотография на Sony за 2020 (Sony World Photography Awards 2020). Журито обяви победителите на 8 юни, като Кокунова спечели в професионалната категория „Откритие“ (Discovery) със серия от снимки, вдъхновени от майчинството в изолация. Нейният проект се нарича „Пещерата“ и изразява отшелническия живот на една майка, решила да се изолира доброволно за няколко години в село край Санкт Петербург. Живеейки в изолация, Кокунова се оказва в нещо като собствена„пещера“, в която страховете и тревогите й я насочват към травма от детство, която тя не е разрешила. Проектът намеква също така за мита на Платон за пещерата като лично място за креативност.
Снимка:Maria Kokunova, 2020 Sony World Photography Awards
Ето какво разказва Кокунова за своя живот с децата и мъжа й в изолация.
„Прекарах своето детство в малка станица (казашко населено място) в района на Кубан, Русия. След като живях 15 години в различни мегаполиси, почувствах желание да избягам в провинцията. Вече пет години доброволно живея в изолацията на уютната пещера на майчинството, обитавайкипровинциална къща в Уляновка, Ленинградска област. Доброволно се въздържам от социални контакти и ограничавам медийната си консумация – целият ми живот е свързан с дома ми, децата и упражняването на изкуство. Но въпреки всички очаквания този живот – освободен от очевидно негативните външни фактори – се оказа далече не толкова спокоен и тих.
…
За мен изолацията в моята собствена пещера отключи детска травма, която не бях разрешила емоционално – стресово разстройство, предизвикано от серията от 4 смъртни случая и самоубийство в семейството през кратък период от време. Уединената обстановка на селската къща възкреси спомените за напрежението в семейството и припомни за помпозно и театрално провинциално погребение. Заедно с това неадекватната връзка с окръжаващата ме среда ми причини нарастваща тревожност. Едновременно и децата допринасяха за моята раздразнителност като постоянно нарушаваха личните ми граници. Като резултат започнах да изпитвам проблеми със самоконтрола. Това беше съчетано с усещането за неадекватност: не излизах навън от страх да не ми се случи инцидент и бях уплашена от бъдещето. Изблиците на гняв зачестиха и аз започнах да изкарвам своите фрустрации върху съпруга и децата си…
В този проект аз конструирам собствената си лична пещера: съчетавам снимки, които съм правила в къщата на родителите си – мястото на моите неразрешени страхове – със снимки от мястото, където живея сега. Записвам изживяването на физическо присъствие в пещерите Саблински, близо до нашата къща в Уляновка. Точно както сензорната депривация, преживяна в истинска пещера, може да доведе до халюцинации, така и паметта и въображението ми създават свои собствени илюзии – въображаема заплаха – в затвореното пространство на къщата, възкресявайки сценарии и призраци от миналото.
В същото време майчинството, социалната изолация и събуждането на примитивните инстинкти като агресия и страх от смъртта превръщат всеки житейски момент в интензивен и изпълнен със значение. Живеенето в „пещера“ събужда креативността, превръща се в личен мит, служи като сюжет за проекта и инициира рефлективни процеси…“
