Защо дори простите задачи понякога изглеждат непосилни за майките
"Мамо-о-о!"
Ако сте майка, вероятно тази дума е първото нещо, което чувате сутрин - и последното, преди да заспите.
Тя звучи постоянно: когато сте на път да довършите изречение, да изпратите имейл или да си помислите, че можете да седнете за минута, a ако сте по-смели в мечтите си - с кафе.
"Мамо, къде ми е зеления флумастер?", "Мамо, гладен съм!", "Мамо, той не ми дава да си обуя чорапа...", "Мамо, може ли вода?"
Десетки пъти на ден.
Ако ви се струва, че мозъкът ви е като браузър с 34 отворени таба... не сте сами.
И не си въобразявате, че мислите за 100 неща едновременно. Така е. За толкова мислите, дори вероятно са повече.
Не, че не си го знаем, но има и научно обяснение за това усещане.
Психолозите използват термина "когнитивно натоварване" - количеството умствена енергия, което мозъкът използва, за да планира, помни и взема решения.
А майчинството е почти перфектният пример за живот с високо когнитивно натоварване.
Непрекъснато следим за десетки неща едновременно: графици, емоции, здраве, храна, домашни, чорапи, загубени моливи и случайно изкочилите въпроси като: "Сутринта кое трико ми каза да ѝ взема за танците?".
Това са въпросите, свързани само с децата.
Освен тях мислим за всичко останало - работата, партньора, домашния любимец, банките, институциите и какво ли още не.
Изследванията по темата показват, че майчинството увеличава когнитивното натоварване и изисква постоянна адаптация на мозъка към нови задачи и решения.
Мозъкът ни не просто работи - той менажира една немалка организация.
Мозъкът на майката работи в режим "управление на вселената"
Проблемът е, че голяма част от тази работа не се вижда. Терминът за нея е "ментален товар" - планирането, помненето и организирането на семейния живот. Постоянното мислене за: "Свърши ли лепилото?", "Родителската среща?", "Трябват ли му вече нов чифт обувки?"...
В повечето семейства майките поемат по-голямата част от този ментален товар - средно около 70% от задачите, свързани с планиране и организация в дома. Постоянно, ежедневно, ежесекундно мислене.
Добавяме към него и мисленето за всичко останало, и физическата работа.
Преди няколко дни се опитвах да напиша този текст - няколко абзаца.
За неуспешния 40- минутен опит:
- донесох три чаши вода;
- намерих изгубен преди година динозавър;
- обясних защо не можем да ядем сладолед в 9 сутринта;
- разреших 2 спора кой е започнал пръв;
Когато успях да се върна пред лаптопа, на него имаше един ред - опит за заглавие на статията.
20 секунди по-късно видях как започва новия рунд на "Гладиаторски битки" еп. 1278.
След като го прекратих успешно и без жертви и двамата се накачулиха около мен с въпроса: "Мамо, ти какво правиш?". Опитвах се да мисля. Докато мислех за... всичко.
Малките прекъсвания, които ни изтощават
Мозъкът не обича постоянното превключване между задачи. Всеки път, когато спрем едно нещо и започнем друго, той трябва отново да се "настрои".
Когато това се случва десетки пъти на час, енергията се изчерпва. Затова понякога се да сме уморени, още преди денят да започнал. Защото мозъкът ни е направил твърде много още преди да отворим очи.
Решението не е да станем "по-перфектни" майки.
Понякога е много по-просто:
- някой друг да поеме част от организацията;
- 20 минути тишина без "мамо";
- Да си споделим отговорността у дома.
Когато менталният товар се разпредели, напрежението намалява. А когато майката има пространство да довърши мисълта си, това се усеща от всички.
По-малко напрежение. Повече търпение. Повече смях.
Повече истински стойностно време. За всички.
Не бързайте да се обвините следващия път, когато забравите какво щяхте да кажете... или влезете в стаята и се чудите защо сте там.
Не сте разсеяни. Не сте "забравящи".
Просто сте майка - най-сложната и отговорна управленски позиция на света.
