Преди няколко дни, докато бях на басейн с приятеля ми в SPA комплекс за годишнината ни, видях млада майка и дъщеря ѝ, облечени във видимо много скъпи еднакви бански костюми, да да сядат на съседните шезлонги. Момиченцето изглеждаше на около 5-6 годинки.
Майката – с перфектни си разпуснати къдрици, уркасени с блестяща диадема – прекара първите няколко минути в разговор на висок глас по телефона си с приятелка, докато дъщеря ѝ чакаше да влезе в басейна.
Мама прекрати телефонния разговор и започна да подрежда играчките за басейн и върху подходящата кърпа, която си отиваше много с дизайна на банските. Кой знае защо, посред зима, на закрит басейн, добави и тубичка слънцезащитен крем към натюрморта.
След това, след като намери правилния ъгъл и правилната светлина, тя отново извади телефона си, нагласи камерата и направи няколко селфита с дъщеря си.
Тогава детето поиска да влезе в басейна.
Майката я накара да изчака и след това я нагласи да позира пред басейна, после в басейна и след това обратно на излизане от басдейна. Момиченцето се усмихна широко и каза „супер стана, нали“, сякаш го беше правило вече милион пъти. Тогава майката вече ѝ позволи да си поиграе. Сама, разбира се.
Момиченцето влезе и поплува с пояс няколко минути.
През това време майката се обади на приятелката си по телефона и започна нов разговор, докато момиченцето няколко пъти я викаше:
„Мамо, искаш ли да влезеш във водата с мене?“
Въпросът остана игнориран.
„Мамооооо, ще си поиграеш ли с мен? Мамоооо, след като ме снима, може ли да поиграем?“, попита дъщеричката още 4 пъти.
Майката я погледна, без да затваря телефона, и ѝ направи знак да не вдига толкова шум. След около 10 минути разговорът приключи,майката награби слънцезащитния крем, който очевидно не беше влязъл в употреба, както и играчките, които не стигнаха до водата, и извика детето да излиза, за да си ходят.
Седях и си мислех за това, на което бях свидетел известно време след това.
Представях си, че снимките, които е направила, са перфектно редактирани и публикувани в социалните медии с някое заглавие тип „На басейна с моята най-добра приятелка – дъщеря ми! #MakingMemories #FeelingBlessed #MotherDaughterTime
Вижте още: Най-гадничките изненади, които дебнат от Facebook фийда
Някъде другаде някоя друга мама сигурно ще е вкъщи с децата си, домът ѝ е разхвърлян от игри, косата ѝ ще е разрошена, а дрехите ѝ – измачкани и с петно от бебешка каша.
Уморена, защото е прекарала деня в готвене, подреждане, чистене и игра с децата си, тазим майка ще попадне на снимката в социалните медии случайно и ще се сравни с перфектната майка в басейна.
Вината ще ѝ прошепне на ушенце:
„Не приличаш на онази мама в басейна…“
„Нямаш пари да си купиш толкова скъпи бански костюми и нямаш време да създаваш спомени като нея!“
И тази млада майка ще повярва. Ще помисли, че се проваляя. Тя никога няма да разбере, че времето, което е прекарала вкъщи този ден, е било много по-ценно в очите на децата ѝ от това на перфектната майка на басейна, която, в крайна сметка, може ѝ просто да е искала да си снима продукта, а не детето.
Това, което виждаме в социалните мрежи, невинаги е истинско и реалистично.
Често е сценарий и монтаж – цял ден, посветен на перфектния кадър, с който да покажеш колко невероятно си прекарал деня си. Редактирано е, добавени са филтри, а текстът понякога е жива подигравка с истинската ситуация.
Понякога виждаме абсолютно съвършени снимки на ваканции и красиви къщи и прясно оформени коси, но това е само ЕДИН момент.
Вижте още: Сравнението като сигурен начин за провал
Хубавите моменти са малки и обикновено остават незаснети. Един изблик на детски смях, толкова силен, че на детето да му изскочи каша през носа и да опръска домашните дрехи на мама. А пък с работата в дома, с чистенето и събиране на бъркотията никой се хвали, затова и никой не ги вижда.
Майки, не се сравнявайте с никого. Да сте внимателна и достъпни за общуване майки е достатъчно за децата ви. Вашата окапана блуза, разхвърляната къща и щастливите деца са реални и доказателство, че го правите правилно!
Вижте още:
