Едно от невероятните неща, които могат майките, е Всичко. Това не включва само готвене, чистене, пране и приспиване, то е нещо толкова огромно, че повечето бащи изобщо не подозират за него, а бабите и лелите могат само да мечтаят… Убедих се в това за пореден път, когато вземах племенницата си (тогава 10-годишна) от училище.
Говорехме си за това, че ѝ трябва някакъв костюм, и майка ѝ – моята малка сестра, задължително ще успее да го направи. Защото тя може Всичко. В интерес на истината, не споделих, че майка ѝ е от жените, които не притежават игли и конци у дома и мразят да шият. Но, пак в интерес на истината, бях твърдо убедена, че майка ѝ наистина ще съумее да измисли нещо. Стана ми жал, като си представих, как сестра ми се прибира от работа към 9 вечерта и започва да измисля карнавален костюм, докато вечеря, сгъва прането и проверява домашно, та попитах племенницата дали не мисли, че майка ѝ ще е уморена? „Глупости! – заяви категорично тя. –Майка ми не се уморява!“. „Е, може да е тъжна, или да я боли глава, или да се е разболяла…“, продължих с нелепите въпроси.
„Защо да се разболява и да е тъжна, тя винаги е весела и може Всичко!“ – убедено беше детето.
След тоя разговор се замислих за непоклатимата вяра на детето в майка му. Понеже добре познавам сестра си, знам, че тя далеч не може всичко, а за доста неща няма и желание – например, не може да плува и да кара колело, да шие и да бродира, не знае чужди езици, не е добра в готвенето… Никога не е харесвала тези дейности. Ако някога се случи някоя от дъщерите ѝ да научи това, вероятно ще е много изненадана.
От една страна, твърдото убеждение във всемогъщата майка не е лошо – то дава някаква сигурност, че мама ще се справи и големият, лош змей, когото наричаме „ежедневен живот“, ще бъде победен. Майката суперзвезда е и добър стимул – детето ще се опитва да прави Всичко като нея и маже би ще стигне едни по-високи стандарти. А може би – не. Но пък, от друга страна, известно е, че не всеки може всичко, пък и не е нужно. Да си всемогъщ е толкова задължаващо, че често се случва майката да се изнерви и изтощи, от което внезапно да се превърне в Нищо-Не-Можеща майка. А ако в някакъв момент се окаже, че суперзвездата се е провалила, е възможно да настъпи такова объркване и разочарование, че връзката на детето с родителя да се наруши трайно.
Това, разбира се, са крайни състояния, а е известно, че нищо прекалено не води до добро.
Всяка майка в някакъв момент се е питала, дали е достатъчно добра, дали прави достатъчно и дали направеното е както трябва. Чували сме за едни перфектни майки, които с едната ръка готвят, с другата чистят, докато пазаруват и са на работа, а междувременно разказват урок по физика и решават тест по история.
Важно е да знаем, че няма такива.
Те са в графата „когато желанието е повече от възможностите“, и това е ясно на всеки, дори на децата. Няма нищо лошо в това, майката понякога да си признава, че не може да се справи, че е уморена, че е болна или тъжна… Това ще я свали от пиедестала на суперзвездите, но ще я доближи с няколко крачки до детето ѝ. До една майка, която винаги се справя, се живее трудно – никога не можеш да я достигнеш. А и какъв смисъл има да се опитваш да го правиш, когато тя така или иначе ще намери начин да оправи нещата?
Винаги ми се е струвало, че детето, колкото и да е малко, заслужава да съм честна с него. В противен случай изграждам свят, в който има всичкоможещи майки, а това нито е вярно, нито е добре за някого. Не е лошо да се стремим към „високата летва“, към голямото Всичко, но и то има някакви разумни предели.
Започнах с историята за костюма на племенницата, затова ще я довърша. Въпреки твърдата увереност, че майка ѝ мигом ще направи най-хубавия костюм, докато я чакахме да се прибере, изрязахме едно криво домино, облепихме го с пайети и дантела, намерихме една стара розова нощница, към която добавихме още дантела и ръкави от панделки, навихме още няколко панделки като цветя и им направихме дръжки от китайски клечки – и се получи доста приличен костюм „Пролет“. Малката ми сестра се прибра от работа уморена и гладна, и още от вратата каза: „Лелеее, ако знаете как ме боли глава!“… С дъщеря ѝ се спогледахме. Малката само вдигна рамене – е, добре, случва се понякога…
Вижте още:
Коя е по-по-най? Сравнението между децата всъщност е сравнение между майките
