Моята приятелка Е. е възмутена, понеже в 4-и клас синът й трябва да учи наизуст за вградената невеста. Знаете историята за тримата майстори, падащия мост, необходимостта от човешка жертва и как единият не предупреждава младата си жена. Вграждат сянката й в моста, превръщайки я загадъчно в някакъв жив мъртвец, а тя на финала моли да й оставят гърдите, за да кърми малкото си дете.
Днес никой никого не принася в жертва, макар че плочките пред НДК и ремонтът на Ларгото категорично настояват за подобно нещо. А ако поразровите из нета това-онова, веднага ще научите, че тази история е израз на мистериалната българска същност и изразява някои важни неща. Като например това къде й е мястото на жената. Очевидно в ролята на майка, закотвена в една жертвоготовна грижа за потомството, отиваща дори отвъд смъртта.
Нека обърнем внимание на мита за жертвоготовната българска майка. Вероятно всички народи имат подобен фолклор, но ние май сме убедени, че сме най-жертвоготовните, отдадени на всичко в името на децата.
Как иначе ще си обясните тегленето на банков заем за абитуриентско изпращане или записването за първи клас в 8 училища едновременно? Разбира се, че бдящата му родителка е излязла в работно време за да подаде документи, ей така, за всеки случай, ако в това, дето искаме, не ни приемат. Макар че с подобна майка, в желаното училище нямат друг шанс, освен да приемат детето, даже да живее в другия край на града.
Същите жертвоготовни майки посвещават почивните си дни на заниманията по спорт, изкуства и чужди езици за децата си, превръщайки се в кръстоска между такси и логистична компания.
Да, същите тези майки, като се засечете на детски рожден ден, ви разказват какви занимания посещават децата им и ви карат да изпитвате тревога и угризения, че в събота, ако детето ви остави, се излежавате до 10.00, пропускайки курса по фотография за талантливи и концерт Шьонберг от деца за деца. Тези майки познават по име всеки дилър на „чиста храна от село“ и го причакват още на табелата за София, за да изпреварят останалите орлици. Те правят закуски за детето си, достойни за полуфинал на „Мастър шеф“.
Всеки познава такива отдадени майки и може да обогатява профила. Струва ми се обаче, че в голямата част от случаите, това са жени с успешна кариера, които прекарват малка част от деня у дома, за сметка на това обаче, имат майка или друг помощен персонал, на който да разчитат.
А когато има кой вместо теб да сготви мусаката за вечеря, да мине с прахосмукачка или да прибере дрехите от простора, е някак по-лесно да развозваш деца напред-назад, да им подготвяш проектите и домашните в училище и да се грижиш за интелектуалното им стимулиране. Такива са поне повечето майки-орлици, които познавам. Част от тях дори рядко виждаха децата си преди да навършат 6. Едно приятелско дете с невинна усмивка обясняваше, че е „дошло на гости на мама и тати“.
Кой как си гледа детето, е въпрос на личен избор и възможности. Ако някой ви предлага помощ – непременно се възползвайте от нея. В противен случай обаче, не се връзвайте на мита за жертвоготовната майка, решена на всичко. Детето ви все още има шанс да стане прочут мозъчен хирург и без да е посещавало музика за кърмачета, история на изкуството за петгодишни и буто-театър за подрастващи.
Нито за вас, нито за детето ви е добре да има жертвоготовна майка-светица. С нормални хора се живее по-лесно, а „нормално“, понякога включва това да си сипете едно вино и да изпънете крака на фотьойла, оставяйки рожбата с таблет или телефон.
А какво стана със синът на моята приятелка ли? Тя се обадила на учителката, готова за скандал и обявила, че синът й няма да учи макабрената народна песен. Оказало се, че няма нужда да се кара, учителката тутакси се съгласила, че вградена невеста е леко хард за четвъртокласници и дала друго за учене.
