Да живееш в една къща с куче, котка и бебе е супер яко. Колкото е яко кисненето в окоп по време на война или подскачането на един крак през миниран стадион.
За щастливите в неведението си хора, които споделят едно домакинство с по-психически щадяща комбинация (например живеят сами), ежедневието с куче, котка и бебе сигурно изглежда като кадър от романтична комедия или красива коледна картичка, на която бебето послушно реди кубчета, а кучето и котката спят прегърнати.
Нека ви кажа каква е реалността. Събуждате се много по-рано, отколкото ви се иска, защото котката става с петлите, ако изобщо е спала, и мяука, защото иска да влезе в спалнята. Това събужда бебето, което реве половин час, просто защото е будно, след което ви се качва на главата с еуфорични викове на възбуден делфин и ви дърпа да ставате. Ставате. Стъпвате в повръщано. Ако нямате котка, може би не знаете, че тези духовно извисени, презиращи всичко живо и неживо животни, поглъщат тонове козина докато се почистват, след което я повръщат. Един вид, заради тяхната надценена чистоплътност, се налага да чистите вие. Може да имате късмет и кучето да е изяло повърнатото, но ако нямате, започвате да чистите.
През това време е минала цяла нощ от предишното чистене и кучето е успяло по свръхестествен начин да отдели милиард косъма от себе си, които са полетели в пространството и са се залепили за всяка възможна и невъзможна повърхност.
Предстоят задължителните сутрешни ритуали, които отдавна не включват изстискване на портокали за фреш и приготвяне на кафе, нито сутрешна йога и стречинг за тонус и добро настроение.
Новите ритуали са следните:
– измиване на детето (страничен ефект: локвички вода по пода, дифузно разпространение на гумени патета и динозаври)
– закуска за детето (страничен ефект: трохи, сирене, маслини, солети, парчета краставици навсякъде)
– закуска за кучето (страничен ефект: клъстърно разпространение на кучешка храна)
– закуска за котката (страничен ефект: клъстърно разпространение на котешка храна)
– закуска за съпруга (страничен ефект: скандал с крясъци по кучето, което се е опитало да изяде закуската на съпруга и в опитите си да се докопа до нея е предизвикало дифузно разпространение на баница).
Докато всичко е сложено в ред, в дома ви вече нищо не е наред.
Ако сте сред късметлиите, които обичат да живеят в хаос и нямат нито една планета в Дева, може и да съумеете да преживявате в тази компания без да изпадате в нервни кризи, но ако харесвате чистотата, това просто е невъзможно.
Ако планирате да живеете в такава комбинация, сбогувайте се с тихите вечери, в които гледате Netflix, сърбате червено вино и ядете кисели краставици. Случвало ли ви се е да сте на хардкор концерт и тълпата да ви залепи за грамадна колона пред сцената? Шумът в ушите ви от това е нищо в сравнение с приятна неделна вечер в дом с куче, котка и бебе.
Моето куче лае около 23 часа в денонощието. Котката мяука, когато иска да влезе или да излезе от някоя стая, независимо дали вратата е отворена или затворена. Бебето, което реално вече не е бебе, а агресивен тодлър, крещи „мамомамотатитатимамомамотатитати“ непрекъснато.
Когато му вземем телефона или се опитаме да го нахраним със супа, ляга на пода и пищи. Този шум е обрамчен от други неизбежни звуци, които няма как да избегнете, ако не искате къщата ви да прилича на Авгиевите обори. Пералнята трещи, миялната скрибуца, прахосмукачката-робот вие, абсорбаторът фучи.
На целия този фон мъжът ми крещи, че иска да отиде за две седмици на санаториум в някаква дълбока, девствена гора. Разбирам го. И аз искам.
Но няма как. Утре сутринта ще трябва да приготвя закуска за кучето, котката и детето. Да пусна пералнята, миялната и робота. И да изрина част от космите, естествено. Защото не знам дали споменах, но кучето е мулти алергично. Яде специална аналергенна, супер скъпа храна, чеше се непрестанно (включително докато лае) и активно пуска косми.
Та ако някой ден ненадейно замина за Афганистан на хуманитарна мисия, не ме мислете. Там ще се чувствам прекрасно. И ще бъде тихо.
Вижте, животът с бебе, куче и котка е абсолютна еманация на сизифовия труд. Разликата е, че царят на Коринт поне е бутал камъка, без да се препъва в бисквити и без по чорапите му да има залепнали топки косми. Подобно на „човека“ по думите на Николас Гомес Давила, съжителството с трима такива разрушители и замърсители е проблем, за който няма човешко решение.
А най-лошото е, че всичките ви обичат и няма как да ги изгоните. Или както пееха Ъпсурт: „Оставам, ама ми се заминава“.
