Наистина покрай раждането се губят контакти...
Когато Миранда от "Сексът и градът" ражда момченце в 4-ти сезон на сериала, тя се оплаква: "Никъде не мога да ходя, постоянно съм с бебето".
Веднъж, след остроумен диалог между четирите героини, Кари предлага: "Момичета, хайде на шопинг!".
Всички, eдинодушно се съгласяват, но Миранда добавя тъжно, поглеждайки бебето: "...Аз обаче съм с багаж...".
Отговорът е мигновен: "Няма проблеми! Ще ти хванем такси до вас!". Трите приятелки набутват Миранда и кошчето с бебето в таксито, потъркват облекчено ръце, след което безгрижно се запътват по магазините без нея.
Следва една позната на много нови майки сцена: Миранда гледа тъжно през задното стъкло на таксито, което я отнася у дома, заедно с детето, докато приятелките й отиват да се забавляват.
Ако истините в "Сексът и градът" не са поднесени по вашия начин или просто не сте запознати със сериала, но имате бебе, вероятно сте преживявали своя версия на ситуацията.
Приятелите ви се уговарят за нещо звучащо изключително приятно (и колкото по-дълго не сте излизали, толкова по-приятно звучи): пиене на вино, ходене на клуб или бар, рожден ден, разходка, преход в планината, отиване на море/басейн/спа/ексукурзия...
И вие отказвате, за пореден път, защото сте с "багаж" - количка/бебешка раничка/кошче. В един момент установявате, че никой вече не ви търси за приятните дейности, свързани с приятелството, а именно излизанията и забавленията, защото знаят, че трябва да бъдете у дома и "трябва да кърмя/да го сложа да спи/да го изкъпя...".
Постепенно приятелките започват уж небрежно и без да искат да забравят за вас. А когато се обаждат, бързат да затворят телефона, фрустрирани от паралелното ви подвикване по детето, което тъкмо прохожда.
Извинявате им се и за пореден път подчертавате, че ако не беше бебето, щяхте да направите заедно това или онова, но сега просто няма как.
Поведението на приятелите ви е дори оправдано.
Поставете се на тяхно място и си представете колко е изнервящо да общуваш с жена, чийто мозък е обсебен от бебето и задачите покрай него.
С нея не може да се комуникира нормално за друго, освен за памперсовото ѝ ежедневие, оцветено в насително розов, окситоцинен нюанс.
Особено през първата година след раждането тя няма време и желание за каквито и да е било странични занимания, собствените ѝ интереси клонят към нула, личният ѝ живот се свежда единствено до мъжа и роднините ѝ, а приятелствата са ѝ необходими колкото за компания в парка, докато разхожда бебето.
Спомнете си как само преди няколко години вие самите обсъждахте с приятелите си наскоро родила обща позната: "Досадно ми е да ѝ звъня – тя постоянно говори за бебето си...".
Какво губиш и какво печелиш
Ако приятелите ѝ водят свободен и независим от семейни ангажименти живот, за новата майка те от своя страна също представляват особено силен дразнител и постоянно ѝ напомнят какво е загубила, посвещавайки времето си на детето.
Свободата да бъдеш сам, да планираш деня си според личните си задачи и интереси, да не трябва да бързаш – за горката майка тези моменти засега изглеждат безвъзратно останали в миналото.
Травмата от тази загуба на самостоятелност сама по себе си е твърде голяма, за да бъде подсилвана от примамливите предложения на хората от компанията, които си ви искат обратно "в живота".
Като резултат: наистина покрай раждането се губят контакти.
Тъжното е, че изчезват и цели дългогодишни приятелства. Но пък това най-вероятно са приятелства, които така или иначе шяха да изчезнат и при други обстоятелства, в случай че ви се беше случила друга голяма житейска промяна: нова връзка, преместване, загуба на работа, безработица, смърт на близък.
Първата и втората година след раждането определено водят до ненасилствено и безпроблемно "прочистване на телефонния указател", но по това кой си отива и кой остава, когато ни е трудно да се обаждаме, да присъстваме и да бъдем "старите себе си", разбираме кои приятелства са били по-скоро ситуационни, водени от личен интерес, провокирани от скука или просто за забавление.
В крайна сметка, когато свърши временният ни "карантинен период" с бебето вкъщи – защото той ще приключи и то по-бързо, отколкото сега ни се струва – и когато отново имаме време и нужда от приятелите си – вече ще знаем категорично на кого точно да се обадим. А този наш верен приятел със сигурност ще знае къде да отидем, така че да си изкараме страхотно. Както в добрите стари времена.
