Когато Миранда от „Сексът и градът“ ражда момченце в 4-ти сезон на сериала, тя се оплаква: „Никъде не мога да ходя, постоянно съм с бебето“. Веднъж, след остроумен диалог между четирите героини, Кари предлага: „Момичета, хайде на шопинг!“. Всички, eдинодушно се съгласяват, но Миранда добавя тъжно, поглеждайки бебето: „…Аз обаче съм с багаж…“. Отговорът е мигновен: „Няма проблеми! Ще ти хванем такси до вас!“. Трите приятелки набутват Миранда и кошчето с бебето в таксито, потъркват облекчено ръце, след което безгрижно се запътват по магазините без нея.
Следва една позната на много нови майки сцена: Миранда гледа тъжно през задното стъкло на таксито, което я отнася у дома, заедно с детето, докато приятелките й отиват да се забавляват.
Ако истините в „Сексът и градът“ не са поднесени по вашия начин или просто не сте запознати със сериала, но имате бебе, вероятно сте преживявали своя версия на ситуацията.
Вижте още: Какъв секс, какъв град – на по 50 и без Саманта
Приятелите ви се уговарят за нещо звучащо изключително приятно (и колкото по-дълго не сте излизали, толкова по-приятно звучи): пиене на вино, ходене на клуб или бар, рожден ден, разходка, преход в планината, отиване на море/басейн/спа/ексукурзия… И вие отказвате, за пореден път, защото сте с „багаж“ – количка/бебешка раничка/кошче. В един момент установявате, че никой вече не ви търси за приятните дейности, свързани с приятелството, а именно излизанията и забавленията, защото знаят, че трябва да бъдете у дома и „трябва да кърмя/да го сложа да спи/да го изкъпя…“.
Постепенно приятелките започват уж небрежно и без да искат да забравят за вас. А когато се обаждат, бързат да затворят телефона, фрустрирани от паралелното ви подвикване по детето, което тъкмо прохожда. Извинявате им се и за пореден път подчертавате, че ако не беше бебето, щяхте да направите заедно това или онова, но сега просто няма как.
Поведението на приятелите ви е дори оправдано.
Поставете се на тяхно място и си представете колко е изнервящо да общуваш с жена, чийто мозък е обсебен от бебето и задачите покрай него. С нея не може да се комуникира нормално за друго, освен за памперсовото ѝ ежедневие, оцветено в насително розов, окситоцинен нюанс. Особено през първата година след раждането тя няма време и желание за каквито и да е било странични занимания, собствените ѝ интереси клонят към нула, личният ѝ живот се свежда единствено до мъжа и роднините ѝ, а приятелствата са ѝ необходими колкото за компания в парка, докато разхожда бебето.
Спомнете си как само преди няколко години вие самите обсъждахте с приятелите си наскоро родила обща позната: „Досадно ми е да ѝ звъня – тя постоянно говори за бебето си…“.
Какво губиш и какво печелиш
Ако приятелите ѝ водят свободен и независим от семейни ангажименти живот, за новата майка те от своя страна също представляват особено силен дразнител и постоянно ѝ напомнят какво е загубила, посвещавайки времето си на детето.
Свободата да бъдеш сам, да планираш деня си според личните си задачи и интереси, да не трябва да бързаш – за горката майка тези моменти засега изглеждат безвъзратно останали в миналото. Травмата от тази загуба на самостоятелност сама по себе си е твърде голяма, за да бъде подсилвана от примамливите предложения на хората от компанията, които си ви искат обратно „в живота“.
Като резултат: наистина покрай раждането се губят контакти. Тъжното е, че изчезват и цели дългогодишни приятелства. Но пък това най-вероятно са приятелства, които така или иначе шяха да изчезнат и при други обстоятелства, в случай че ви се беше случила друга голяма житейска промяна: нова връзка, преместване, загуба на работа, безработица, смърт на близък.
Първата и втората година след раждането определено водят до ненасилствено и безпроблемно „прочистване на телефонния указател“, но по това кой си отива и кой остава, когато ни е трудно да се обаждаме, да присъстваме и да бъдем „старите себе си“, разбираме кои приятелства са били по-скоро ситуационни, водени от личен интерес, провокирани от скука или просто за забавление.
В крайна сметка, когато свърши временният ни „карантинен период“ с бебето вкъщи – защото той ще приключи и то по-бързо, отколкото сега ни се струва – и когато отново имаме време и нужда от приятелите си – вече ще знаем категорично на кого точно да се обадим. А този наш верен приятел със сигурност ще знае къде да отидем, така че да си изкараме страхотно. Както в добрите стари времена.
Вижте още:
