Изборът на име за вашето бебе може да бъде невероятно стресиращо преживяване – особено ако се намесят претенции на баби и дядовци, съвети, коментари и глупави въпроси от приятели, различни визии с партньора… От стесняване на опциите до нещо приемливо и за двамата родители до начина да съобщите на други близки, че няма да стане на тяхната и че няма как всички да са доволни едновременно, се оказва, че има твърде много аспекти, за които да помислите.
След като най-накрая имате фаворит, последното, което искате и очаквате да чуете, е поредната критика, и то от собствената си майка. И, след като потърсите съпричастност, да получите коментари, че всъщност има смисъл в гледната точка на майката. А тази гледна точка да е…. „Бебето ти има кучешко име!“.
Ето какво ми разказва приятелката ми, на която се случи тази нелицеприятна история:
„Бях безкрайно стресирана относно избора на име за момч, защото винаги си бях представяла, че някой ден ще съм майка на момиченце. Най-накрая се намери име, което и аз , и таткото да харесваме. Спрях се на името Борис, на галено Борко, звучи мило, идва от тигър, от алтайското „барс“, и умалителната версия ми звучи мило за малко момченце. Бях щастлива, докато не съобщих избора си на майка ми. Точните ѝ думи бяха „звучи като име на куче, даже имахме куче Борко, на село, когато бях малка“. Добави, че просто ѝ звучало някак странно и не приличало на внука ѝ.
Трудно ми е обясня колко ме вбесиха тези думи и хормоните на бременността никак не помогнаха. Имаше къде-къде по-приемливи начини да изкоментира защо не ѝ допада името, а да не говорим, че можеше и просто да си спести мнението, за което никой всъщност не беше питал. Знаеше колко ми беше трудно да избера име. Що за коментар за хубаво и съществуващо име, с история и значение?“
Не закъсняли и препоръките, които получила от останалите си близки и познати.
Мнозина я уверили, че името е красиво, а някои от тях просто допълнили, че може да се спре на друго умалително – като Боби, или просто Бо.
Неколцина я уверили, че наистина е било често срещано име за кучета в селските дворове в областта, от която произхожда семейството ѝ.
„Какво значение има, името е сладко?“, казала най-добрата ѝ приятелка.
Развръзката на този изкуствено създаден фамилен казус? Разковничето ѝ бил най-смисленият получен коментар – „ето затова не обсъждам с никого детски имена, поне не докато бебето още не се е родило, не е кръстено и името не е записано в акта му за раждане; никой освен родителите няма работа да се меси в измислянето на име и точка!“.
Майката, впоследствие баба, се научила да харесва името на първото си и за момента единствено внуче, приятелите и познатите забравили, че изобщо е коментирана подобна тема, а фактът, че бебето не е кръстено на някой конкретен роднина, гарантирал, че никой няма да завижда и да е сърдит, че друг човек от родата е предпочетен пред него. И цялата напълно излишна драма приключила още в зародиш, както и трябва да бъде, когато се касае за щастливо, но и отговорно събитие като появата на бебе на света.
А кучешките имена, впрочем, се дават от хора, и е логично да наподобяват или да са производни на човешките.
Вижте още:
