Ингрид Бергман в „Есенна соната“ ( Höstsonaten, 1978)

В партньорство с Лив Улман и под режисурата на Ингмар Бергман, великолепната Ингрид Бергман създава изключително запомняща се роля на майка със силен характер, която след много години концертна дейност, най-после намира време да погостува на своята дъщеря Ева. Без да знае, че в къщата е и другата й дъщеря, която е инвалид, Шарлоте се разпорежда, командва и мисли само за себе си. В реалния живот Ингрид Бергман също има запомняща се международна кариера между САЩ и Европа. Тя умира в деня, в който навършва 67 години на 29 август 1982-а след мъчителна битка с рака.

Ана Маняни в „Мама Рома“

Филмът на Пиер Паоло Пазолини „Мама Рома“ (Mamma Roma, 1962) разказва за проститутка, която има 16-годишен син и се опитва да започне нов живот. Израснала в бедност в Рим, след войната Ана Маняни внезапно е споходена от световна слава, благодарение на силните си роли в неореалистичното италианско кино. През 1955 година става първата италианска актриса, носителка на „Оскар“ за филма "Татуираната роза". Диагностицирана с рак, Ана Маняни се самоубива на 66 годишна възраст.

Шърли Маклейн в „Думи на обич“ (Terms of Endearment, 1983)

За превъплъщението като майката Аврора Грийнуей в трагикомедията на  Джеймс Брукс от 1983 година, Шърли Маклейн получава „Оскар“ за най-добра главна женска роля. При това, партнирайки си с актьори като Джак Никълсън и Дани Де Вито. Филмът проследява дългогодишните отношения между Аврора и дъщеря й Ема. Самата Маклейн днес е на 85 години, живее в Ню Мексико и все още е известна поддръжничка на Демократическата партия на САЩ.

Сесилия Рот във „Всичко за майка ми“, 1999

Аржентинската актриса Сесилия Рот може да изиграе буквално всичко, включително без затруднение редица роли в испаноговорящи сериали, но под режисурата на Педро Алмодовар, тя надхвърля себе си. Героинята й Мануела губи сина си на седемнайстата му годишнина и се опитва да забрави своята болка. Постига това, като се научава да помага на другите. За филма Сесилия Рот печели престижната испанска награда „Гоя“ и то в конкуренция с голямата звезда на испанското кино Мариса Паредес. Днес Рот е сред най-успешните испаноезични актриси, а някои от последните й роли отново са майчински – в аржентинския филм „Ангелът“ (El Angel) и в испанския сериал на HBO „Кеят“ (El Embarcadero)

Мия Фароу в „Бебето на Розмари“ (Rosemary's Baby, 1968)

Част от „Трилогията на апартамента“ на Роман Полански, вторият филм „Бебето на Розмари“ и до днес се смята за класика в хорър жанра. В ролята на Розмари Уудхаус е тогава 23-годишната Мия Фароу, която успява да изиграе великолепно всички страхове и несигурности около първата бременност. По времето, когато се снима, Мия Фароу е женена от две години за 30 години по-възрастния Франк Синатра. Бракът приключва, защото Синатра настоява тя да зареже актьорската кариера, но Фароу все пак снима „Бебето на Розмари“ . Години след раздялата със Синатра тя има връзка с Уди Алън и участва в почти всичките му филми през 80-те и 90-те години. Връзката меджу двамата приключва през 1992-а след шумен скандал, защото режисьорът е започнал сексуална връзка с осиновената дъщеря на Фароу Сун-И Превин. Мия Фароу има 12 живи деца - четири биологични и осем осиновени.

Дженифър Лорънс в „Майка!“ (2017)

Филмът на Дарън Аронофски се оказа труден за гледане за масовия зрител, но едно от най-хубавите неща в него определено беше ролята на Дженифър Лорънс. Тя успява да предаде невинността, но и ужаса на бременността, страха за бъдещето на детето, ревността на несигурната майка. Филмът е определено феминистки и представлява метафора за слабите граници и ролята на „втория пол“ у дома. На 29-години Лорънс вече успя да запише името си сред водещите холивудски актриси („Оскар“ за „Наръчник на оптимиста“). Мнозина спекулират, че Аронофски направи филма „Майка!“ специално за нея, защото по време на снимките двамата имаха връзка. Лорънс определя себе си като феминистка и подкрепя различни женски и родителски организации.