Абортите в България не са забранени и това е регламентирано в Наказателния кодекс още от 1956 година. Според действащото съвременно законодателство всяка пълнолетна жена има правото да извърши легален аборт до края на 12-тата седмица, считано от първия ден на последната редовна менструация или до 10 седмици от датата на забременяване. При ненавършени 18 години за подобна манипулация се изисква подпис на родител, а под 16 години – съгласието и на двамата родители.
Законът звучи съвременно и разумно, но все пак нищо не гарантира запазването на това основно женско право и в бъдеще. В случай, че различни формации се опитат да се заиграят с темата, е много важно жените да бъдем добре информирани относно митовете и заблудите, които се разпространяват в обществото.
Български фонд на жените (БФЖ) от повече от година алармира, че и у нас е възможно да бъде задействана кампания, подобна на тези в различни страни в ЕС, за забрана на абортите. През 2019-а обществото стана свидетел на опити темата да бъде повдигната и то на ниво изказвания на парламентарно представени политици. Затова е добре да се знае, че крайната цел на доктрината „Не на аборта“ не е благото на жените. Целта е да се създава смут, шум, да се дезинформира гражданското общество и в крайна сметкаи да се промени законодателството, така че да се отмени правото на избор на жените. С това ще бъдат обслужени различни националистически, политически и религиозни цели.
От Фонда припомнят изследването Agenda Europe на Европейския парламентарен форум. В него са посочени поименно организациите на религиозни и политически фундаменталисти, които действат в ЕС и особено в Източна Европа по доктрината „забрана на абортите“. Често такива формирования се представят като „граждански организации“, но идеологията им е изцяло срещу правата на жените, както и срещу социалните успехи на прогресивните общества.
Ето някои заблуди, разпорстранявани от този вид организации и инициативи, които от БФЖ се опитват да оборят аргументирано.
Първа заблуда: Броят на абортите в България расте.
Истината всъщност е, че броят на абортите по желание намалява с всяка измината година и за това говори статистиката. Според Националния статистически институт (НСИ) през 2010 – абортите са 31 548, през 2013 – 29 505, а през 2018 – 22 862. Но внимание! Тези големи числа представляват обобщени данни и в тях влизат също така и спонтанните аборти, както и абортите по медицински причини, които не зависят от избора на жените.
Втора заблуда: Абортите са причина за демографската криза.
Истината е доста различна – причините за демографската криза у нас са много, но основната е емиграцията. Според НСИ през 2018 година цели 31 263 души са напуснали България, като повечето от тях са на възраст от 20 до 44 години. Съответно очакванията са техните деца да се родят извън страната. Други данни от тази година показват и че над 1,5 млн. българи живеят в страни от ЕС. Фактор за демографската криза е и лошото здравеопазване: у нас продължителността на живота е най-ниска в ЕС – 74,8 години.
Трети мит: Абортите водят до неспособност за забременяване.
Истината е, че най-опасни за жените са нелегалните аборти. В наши дни рисковете от аборт, направен в точното време от лекари в контролирана среда, не са по-големи от тези при едно нормално раждане.
Четвърти мит: Забраната ще спре абортите в България.
Истината обаче е, че независимо дали абортът е разрешен или забранен, той пак ще се случва – никой не може да спре жените, когато решат да родят или не.
Криминализирането на аборта не означава по-малко аборти, но означава повече нелегални и опасни операции, извършвани тайно от неконтролирани акушеро-гинекологични практики. От БФЖ дават пример с Ирландия, където съществува почти пълна забрана на аборта, затова и средно по 12 жени на ден напускат границите на страната и се насочват към съседни европейски страни, където да прекъснат легално нежеланата бременност.
Пети мит: Жените, които избират да прекъснат бременността си, са безотговорни.
Такова обобщение в никакъв случай не може да се направи. Истината е, че такива схващания са характерни за хора от консервативно-религиозните среди. В крайна сметка контрацепцията не винаги е 100% ефективна или достъпна. Според проучвания близо 2/3 от хората, потърсили възможности за аборт, са използвали контрацептивни средства по време на зачеването. Проблемът е, че има мъже, които безотговорно отказват да използват презервативи и така поставят жените в риск от нежелана бременност. Именно затова осъждането на всички абортиращи жени като безотговорни е неприемливо и неправилно.
Шести мит: Защитниците на правото на жените да избират, насърчават аборта.
Огранизации като БФЖ често са на прицел именно защото се стремят жените да бъдат информирани и сами да направят своя избор. Хуманното и отговорно поведение е жените да бъдат подкрепяни в избора си дали да прекратят бременността или да станат майки.
Седми мит: Сексуалното възпитание насърчава ранния секс и води до повече аборти.
Истината е, че сексуалното образование е най-ефективната превенция срещу нежелана бременност. Това мнение се защитава и от Световната здравна организация (СЗО): доброто здравно и сексуално образование в училище, включващо информация за начините на предпазване от нежелана бременност, насърчава младите хора да се грижат за здравето си и да практикуват безопасен секс.
Осми мит: Подкрепящите забраната на абортите защитават правото на живот.
Истината обаче е, че ако подкрепяш забраната на абортите, подлагаш на риск живота на хиляди жени. Именно защото те ще предпочетат опасния нелегален аборт, вместо този в контролирана болнична среда. Според СЗО близо 70 000 жени по света умират всяка година в следствие на усложнения след нелегален аборт. Издигащите лозунга „Не на аборта“ се застъпват за живота на неродените деца, но не си дават сметка, че детската смъртност в България е два пъти по-висока от тази в останалите европейски страни и не би било зле да съсредоточат усилията си нататък.
Девети мит: Веднъж забременяла, си длъжна да износиш и родиш дете.
Истината е, че имаш право на избор. Става дума за собственото ти тяло, живот и съдба. Принудителното задължаване да износиш и родиш бебе се определя от Европейския съд по правата на човека като жестоко, безчовечно и унижаващо отношение.
Десети мит: След аборт по желание жените страдат от психични проблеми.
Истината е, че няма сериозно научно доказателство за това, а терминът „следабортен синдром“ не съществува в сериозните медицински и научни изследвания. Всъщност този термин е въведен от защитниците на забраната на аборта. Емоциите като съжаление и чувство на вина, които жената изпитва след аборт нямат нищо общо с психичските заболявания. Според БФЖ има и научни доказателства, че тези състояния не се задълбочават и не са продължителни. Според американско научно проучванесред близо 1000 жени, 95% от тях не съжаляват за избора си да направят аборт.
Прочететеповече и по-подбробнона сайта на БФЖ.
