Преди много, много години в един голям, голям дворец се родила една мъничка, мъничка принцеса. Нарекли я Карина. Била неземно красива – с бяла като сняг кожа , със златна косица и прелестни малки очички.
Тя била дълго чакано дете и когато се родила, в нейна чест краля и кралицата дарили на всяко семейство в кралството по 10 златни гроша. Единствено им изискване било всеки да дойде и лично да благослови и ориса малката Карина . Започнали да прииждат хора в двореца ,кой с дарове, кой само с добри пожелания…
Не успяла да иде само една бедна женица на име Тамара, защото малкото и бебенце било болно и нямало как и на кого да го остави. Мъжът и работел като чирак в една работилница от тъмно до тъмно. Бебето им било толкова красиво и бяло , че щом някой го погледнел с лоши очи или просто му завиди на хубостта и то веднага се разболявало. Момченцето се казвало Кристофър. И неусетно се изнизали двадесет години. Царицата се разболяла тежко и починала, а царят започнал да търси жених за Карина. Та нали трябвало един ден на престола да застане достоен негов заместник?! Идвали младежи от различни краища, с различни съдби и истории, но никой не успял да впечатли достатъчно царят. Дошъл да поиска ръката и и Кристофър.
Той се бил превърнал в красив и снажен момък, с дълбоки сини очи и златна коса. Като видял принцесата , се влюбил в нея и знаел,че един ден тя ще бъде негова жена. Той не предложил нищо, а просто казал, че е беден , но трудолюбив и с много добро сърце. Царят обаче и него отхвърлил. Но принцесата като го видяла , просто знаела,че това е нейния принц. Тя също са влюбила в него от пръв поглед . Ала царят бил категоричен, че този бедняк не е достоен за нея. Минало време, принцеса Карина заболяла тежко. Сърцето на царя се свивало от мъка, като гледа чедото си и е безпомощен да направи каквото и да е. Идвали врачки и баячки от всички краища, от други царства и земи, но никой не успявал да изцери горкото момиче. А тя от ден на ден ставала все по-зле. Царят обявил дори награда за онзи,който излекува принцесата, а ако е млад момък щял да му я даде за жена.
И така се нижели дните, но никой не можел да помогне на Карина. А и вече никой не идвал, защото всички се били опитали да я излекуват. Един ден Кристофър решил отново да отиде и да види принцесата, знаейки че може би ще е за последно. Сърцето му било пълно с любов и мъка по нея… Искал да отиде и да я целуне по челото, дори след това да бъде наказан от царя. Почукал на тежките царски порти, пуснали го при Карина и той седнал до нея. Започнал да и разказва своята история и колко много я обича и мисли за нея. Накрая взел ръката и и я целунал, допрял устни и до горещото и чело. В този миг любовната магия подействала и принцесата отворила очи. Погледнала Кристофър и пламъчета заблестели в очите и.
Толкова дълго те чаках – промълвила тя с немощен глас.
– О, мила ,Карина, аз също! Не мога да живея без теб! Ти осмисли дните ми – казал Кристофър с треперещ глас.
И така принцесата оздравяла и се омъжила за Кристофър. Сватбата в царството продължила цяла седмица. Царят бил много щастлив и предал короната на Кристофър. Живота в царството тръгнал по-старому, всички били щастливи, но най-много Кристофър и Карина, новите крал и кралица.
Приказката е част от конкурса на Mamamia.bg „Напиши ми приказка“.
