Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150лв. парична награда
Марти беше седнал върху колената си на стола, за да е по-висок до огромната кухненска маса в къщата на баба му. Беше си построил писта върху мушамата и издавайки бръмчащи звуци с уста движеше количките по нея, като си представяше състезание на Формула 1.
Баба му и дядо му успяваха да вземат следобедната си доза сън, доволни, че внукът им се е спрял на едно място и най-сетне могат да си починат.
Марти беше особено доволен от свободното време, което получава без да му виси някой на главата и да го поучава. Всеки уикенд той прекарваше в къщата на баба и дядо, а лятната ваканция оставаше дори за месец. Той обичаше престоя при възрастните, защото го глезиха с какво ли не, но понякога му дотягаше от забележките на баба му да не си сваля жилетката, за да не настине и от укорите на дядо му да стои с изправен гръб.
Сега се беше отдал изцяло на играта си и дори не забеляза как следобедът постепенно отмина и старците се разшаваха на кушетката. Лятото беше в разгара си, но в сенчестата дневна на къщата бе прохладно и приятно. Затова и тримата се бяха събрали в стаята, за да се спасят от горещините.
Дядо му се събуди първи и се поизправи в креслото си. Сгъна вестника, който бе паднал в скута му и се загледа в Мартин. Очите на стария бяха пълни с любов към това дете и щастие, че го има. Надигна се от креслото и отиде към момчето.
– На какво си играеш, Марти? На състезание?
– Да! На формула 1 – Марти със задоволство отговори на дядо си, без да маха поглед от количките си
Дядото се загледа в количките и изведнъж придоби учуден и загрижен поглед.
– Марти, ти нямаше ли само 5 колички?! Тази другата от кога ти е?
Мартин веднага сключи вежди, нацупи устни и стисна здраво в ръце количката. Постоя така за момент, после се окопити и заяви смело на дядо си.
– Намерих си я!
– Къде?
– На детската площадка. Беше паднала до пясъчника и си я взех.
Бабата също се беше събудила и се приближи до тях. С мек, но загрижен тон се намеси в разговора.
– Марти, ти не попита ли другите деца дали не е тяхна? Някой можеше да си я познае…
– Не, тя беше паднала, аз я намерих, значи си е моя! – този разговор вече не се харесваше на Мартин и той чувстваше някаква заплаха. Сякаш е направил нещо нередно, но не беше сигурен какво точно е то, а не искаше и да мисли в момента. Защо просто не го оставят намира да си играе!
– Марти, тази играчка е на някое друго дете, което я е загубило и сега сигурно си я търси. Не е трябвало да си я прибираш просто така, а да попиташ възрастните на площадката и другите деца дали знаят на кого е. Това е правилното нещо, което да направиш, а не да я вземеш така.
– Оффф, дядооо…
– Марти, ако ти беше загубил някоя от твоите колички, нямаше ли да ти е мъчно? Щеше да я търсиш и представи си колко ще се зарадваш, ако някой ти я върне. – бабата говореше спокойно на детето и го погали по главата, но той се дръпна нацупен.
– Утре ще отидем на площадката и ще върнем количката – заяви дядото.
– Добре…. – Мартин се беше нацупил тотално и изобщо не разбираше какъв е проблемът. Баба му сякаш усети това, дръпна един стол и седна до него. Хвана го за раменете нежно и му каза:
– Марти, погледни ме в очите. Точно така. Ти си още малък и имаш много да учиш, но е важно винаги да знаеш какво правиш и как постъпваш. С действията си можеш да засегнеш другите хора, а един ден същото да се случи на теб. Разбираш ли? Да бъдеш от другата страна на нещата.
– Как така!?
– Както каза дядо ти – ти да си изгубиш играчката и някой друг да ти я прибере без да ти я върне, както ти сега си направил. Разбираш ли?
– Да! Ама аз си гледам играчките и си ги прибирам винаги! Освен това не съм малък, в първи клас съм.
Мартин недоволно си събра количките, леко притеснен, че могат да му ги вземат, изсипа ги в кутията им и недоволно приключи с играта си.
Вечерта продължи обичайно – къпане, вечеря, новини, игри на таблета, уговорки за отиване в леглото, „че е късно вече, бабе“ и сладко заспиване.
След няколко дни случката с количките беше забравена, поне от страна на Мартин, когато бабата реши да направи кекс за следобедна закуска. Хубаво, ама като отвори хладилника, видя, че яйца няма.
– Ех, какво ще правя сега… Дядо ти отиде по задачи и ще се върне чак довечера. Късно ще е да ми носи яйцата тогава. Марти, бабо, искаш ли да скокнеш до пазарчето и да вземеш десетина яйца? Ще ти дам парички и каквото остане от тях, ще си е за теб. – бабата определено знаеше как да подкупи внука си.
– Добре, отивам!
Марти беше особено доволен, защото пазарът беше близо, всички там го познаваха, ще се върне бързо, а с останалите от покупката пари, щеше да си купи гумени мечета.
Бабата му даде торбичка за яйцата, пари, инструктира го да не говори с непознати, да не се помайва по улицата и да се върне бързо. Марти изскочи от къщата доволен и се затича с всичка сила към пазара, като си представяше, че се състезава с невидими враг. Пазарът беше съвсем близо, само на няколко малки улички разстояние. Магазинът за яйца и млечни продукти беше с климатик и като влезе запотен и задъхан вътре продавачката се изплаши, че ще настине.
– Нищо ми няма, добре съм – отговори Мартин на коментара на жената зад тезгяха. – Баба иска 10 яйца. Ето пари, торбичка не ми давайте, аз си нося.
Марти връчи банкнотите и монетите на продавачката, а тя се засуети да му подготви яйцата.
– Чакай да ти извадя от по-пресните, тука са в склада – и жената хлътна зад една вратичка.
Марти остана сам и се загледа, че отпред на тезгяха имаше изложена кора с яйца. Тогва през ума му като светкавица мина идеята да си вземе едно яйце. Може да го сложи на топло и то сигурно ще се измъти. Ще си има малко пиленце, колко яко ще е това! Продавачката я нямаше, но скоро щеше да се върне, затова Марти бързо грабна едно от яйцата и го сложи в джоба си.
„Те са много, тя няма да разбере.“ – помисли си. В този момент жената се появи, връчи му десетина яйца в пликче. Мартин беше целият изчервен и запотен не само от досегашното му тичане, но и от напрежението от постъпката му. Грабна торбата с яйцата и се затича към вкъщи без да се обърне повече или да каже дори „довиждане“.
По пътя обратно си мислеше, че никой няма да разбере за деянието му, а и едно яйце не е толкова страшно. „Все пак имат още толкова много в магазина си!“
И докато се опитваше сам да се успокои, като на магия се спъна в леко подадена плочка на паважа, падна върху яйцата и не само счупи абсолютно всички плюс откраднатото, ами си обели и колената. Разплака се не само от болка, ами и от яд. „Какво ще кажа сега на баба? Тя ще ми се скара и ще ме накаже…“
Изключително угнетен и нещастен Марти се прибра вкъщи, а баба му като типична такава се изплаши от вида му и притеснено започна да го пита какво се е случило. Мартин се разплака горко и разказа всичко на баба си, включително за откраднатото яйце. Когато чу всичко, жената се усмихна и каза:
– Ето, виждаш ли, Марти, това е ти е било наказанието, че си се полакомил да си вземеш тайно още едно яйце – изгубил си ги после всички. Можеше да ме помолиш да ти дам едно или да си купиш с твоите парички. Но ти си избрал нечестния начин, затова и си бил наказан.
– Кой ме е наказал, бабо – през сълзи и сополи попита Мартин.
– Ами, едни го наричат съдба, други карма, трети никак, но в живота всяко твое действие предизвиква друго такова. В случая заради кражбата ти си бил наказан много бързо. Сега трябва да си извадиш поука, а аз ще те измия и ще дойда с теб до магазина за яйца, за да се извиниш на продавачката, да платим взетото яйце и да купим още.
Мартин изпадна в ужас, като си помисли за извинението, което ще трябва да направи, но беше толкова засрамен от себе си, че не смееше да спори с баба си. Наум си каза, че никога повече няма да взима чужди вещи или да си прибира неща от магазина, дори и никой да не го гледа. И наистина спази това обещание. Дори когато вече беше пораснал мъж не си и помисляше да направи нещо нередно, колкото и изкушаващо да му изглеждаше то. Урокът от яйцето бе научен добре.
