Над смълчаните павета пеят клаксонови звънчета, няма кьораво такси ни по телефон, ни в нета, пукнат снегорин не мина в бялата пъртина. Маколи Кълкин надзърта иззад вратата на самотния си дом и за поредна година очаква двама крадци да дойдат да бъдат болезнено надхитрени.
Лично аз се каня над чаша мурсалски чай с коняк да въздишам по героя на Хю Грант в „Наистина любов“ и да се ослушвам къде ги раздават тия министър-предеседатели и ще се появяват ли някога и по нашите хоризонти. Марая Кери вие над щанда в супера, където подбирам препарат за отпушване на замръзнал водопровод, и само Джордж Майкъл е по-досаден от нея, като продължава да не разбира, че нито миналата, нито коя да е Коледа не съм му го искала сърцето. В бакалията се запасяват с туршия, шарен боб и листи кисело зеле. Питането „къде ще си на Нова година“ завършва с все по-истеричен брой въпросителни знаци.
Върху парното съхнат кори от мандарини, под него съхнат ока(л)яните ни боти, и всички дребни символчета на предстоящи празници едно по едно са вече налице. Единствено по вида на столицата човек никога не би заподозрял, че Коледа вече е яхнала шейната с елените и лети насам, но дори и тази липса на свястна украса у нас си е един вид празнична традиция.
Независимо с какво настроение ги очакваме, трите коледни духа на Дикенс отново ще ни посетят, без да питат, както постъпват всяка година. Дори най-непоздравяващите ми съседи от долния етаж, които тайничко наричам с кодово име „борсуците“, са окачили малко венче имел над входната си врата, с което, без да знаят, во веки са стоплили отношението ми към тях до степен да се чудя дали да не хвана да им опека курабийки с бретцели, фъстъчено масло и M&M бонбонки.
Още някой и друг ден и му е дошло времето. Да се посмеем, да поревем, да се посдърпаме с роднините, задето са прекалили с греяната ракия и покрай нея и с неуместните въпроси относно нашите връзки, килограми, татуировки, политически убеждения, деца, кучета, вежди и сексуални ориентации.
Но преди традиционното празнично скарване, нека поне си разменим подаръците.
Стига да ни пука за хората, на които подаряваме нещо, реакцията, която очакваме, е смях през сълзи, съчетан с нечленоразделно говорене. Или поне нещо, което не е престорена усмивка и процеждане през зъби на „ааа, супер, мерси“.
Подаряването е далеч по-притятен и душеотоплителен процес дори и от получаването. Коледният подарък е нещо, което стои над обикновения подарък, защото Коледа е време за другите; коледният подарък е изкуство, любов, светлина, топлина, споделяне, благодарност, обещание и много други клишета, които спират да бъдат клишета в тази определена седмица от годината.
Лаская се да мисля за себе си като за човек, когото ако канонизират, ще остане в религиите като Свети Йоан Подарител. Затова се радвам да споделя с вас личните си правила при избор на подаръци за близките, в случай че могат да бъдат полезни на някого:
Не подарявайте на никого пари или гифт карта, дори и да твърди, че иска това.
Посланието, което такъв подарък излъчва, е „На, от мен да мине“. Ако наистина до такава степен не познавате човека, защо изобщо му правите подарък?
Не пръскайте баснословни пари, освен ако някой не ви е родител, дългогодишен партньор или донор на бъбрек или яйцеклетки.
Дори и тогава се замислете нужно ли е. Ако нямате с какво друго да впечатлите някого, нека не бъде с финансовите ви ресурси. (Ако се впечатлява само от това, защо въобще му правите подарък?) Ще накарате човека, който не разполага с вашите средства и трогателно ви е оплел чорапи с мечета, да усети неудобство, макар и всъщност да няма защо. Сори, неговата идея с чорапите е по-топла и мила.
Постарайте се подаръкът да бъде максимално личен и персонализиран.
Например свързан с хобита, предпочитания, пътувания, любимо изкуство, съвместни спомени, любими моменти от миналото на човека, вътрешен хумор. Това показва, че слушате, чувате и ви пука. Истинският подарък се състои точно в това ви действие. За справка по тази и горната точка трябва да призная, че един и същи човек ме е разочаровал с комплект скъпи бижута (О. Уау. Скъпи бижута. Ти имаш пари. Наистина ли? А беше ли забелязал, че не нося перли?), а след това ме е зарадвал до рев със запалка на Шерлок Холмс от Baker Street 221B, дома на литературно-филмовия детектив.
Антикварни магазини, антикварни магазини и пак антикварни магазини.
Може да прозвучи в разрез с идеята да не се пръскат луди пари, но всъщност не е задължително старите вещи да са скъпи. Дори изобщо. Антиквариатът е единственото място, което ще ви предложи предмети, надживели материалната си стойност, които се превръщат в уникати, идвайки със собствената си история – надписани, гравирани, всеки с пукнатините си, точно като нас, хората, които най-много биха ги оценили.
Вижте още:
Въздържайте се от билети за събития и ваучери за изживявания.
Макар и по принцип да са прелестна идея, не са подходящи за конкретния повод и в настоящето време. От две години насам всеки билет крие риск от отмяна на събитието без предупреждение. А дори и всичко да се развие по план, къде би останало несравнимото усещане след 20 години някой да си каже с умилителна носталгия „Ех, ех, помниш ли, като ми подари грозния пуловер с еленче онази Коледа?“, докато рови из дебрите на гардероба си. Все пак Коледа е време за носталгия и сантименти.
Ако изобщо не знаете какво да подарите, хубавата книга винаги е опция.
Ако близките ви не четат въобще… подарете си нови близки. Гледайте книгата да не е заглавието от Калин Терзийски „Има ли кой да ви обича?“. Дано, Калине, ама надали. Нито пък „Стопанката на Господ“. Вие знаехте ли, че Господ бил някакъв козел? Надявам се, че не сте. Нито пък нещо от безвкусно-лешоядената серия евтина литература под заглавия „Произволно избрана професия в Аушвиц“. То просто е грозно.
Идеалният вариант е да откриете заглавие, за което знаете от своя близък, че търси и иска да прочете. Бонус точки, ако книгата е стара и му напомня за детството. Липсваща творба от любим автор също ще създаде малко вълшебство. Ако и това не работи, опитайте с класика, която човекът няма, или нещо любимо на вас, чрез което да подарите парченце от душата си. Последното върви добре със сантиментално пожелание. Биография на предпочитана от вашия човек личност, сборник разкази или коледни приказки са финалните подходящи книжни опции.
Подарете нещо на някого, който не очаква.
Партньорът ви, децата, родителите и най-близките си знаят, че няма да ги оставите без подарък. Помислете обаче и за някого от всички онези хора, които направиха годината ви малко по-смислена и усмихната. Вашият йога учител ви е научил да изключвате лошите мисли и да обичате себе си малко повече? Портиерът в бизнес сградата ви винаги ви посреща с шега в зората на напрегнатите делници-понеделници? Дамата, от която купувате кафе, обикновено не пропуска да забележи дните, когато изглеждате особено добре? Супер. Върнете жеста и ги зарадвайте с нещо малко. Смисълът от доброто е да се предава нататък.
Подарете нещо на дете.
Коледа принадлежи най-вече на най-малките. Не се оливайте със скъпарщини и в никакъв случай не опитвайте да надцакате родителите. Децата имат естествена способност да разпознават ценното от безценното, преди да ги повредим с прагматични съвети и екселски таблици. За тях парите нямат значение, а навикът им да се влюбват в най-трогателно дребничките си играчки е умилителен. Те обичат книжките си заради приказката вътре, а не заради корицата.
Вижте още:
Ако разполагате с достатъчно средства, подарете нещо на хора в неравностойно положение.
Идеите за благотворителност по празниците са безчет, тук няма да ви давам излишен акъл. Изберете онази кауза, която е най-близка до сърцето ви. И не забравяйте, че от всички възможни подаръци най-много би ги зарадвало нещо, което включва вашето присъствие и общуването с вас.
При никакви положения не издавайте подаръците си предварително.
Принципът на бившия ми приятел „изненадата е, че няма изненада“ работи само на шега.
Избегнете дежурните подаръци.
Бизнес партньорите ви имат достатъчно брандирани картички, леля ви от Смолян също не ви обича, а последният приятел в компанията знае, че не бихте се виждали с него, ако не бяха другите. Периодът от годината е достатъчно напрегнат финансово и времево, така че заделете за онези, за които вътрешно искате. И стига сме генерирали един порочен цикъл от производство и търговия на напълно излишни вещи, които не радват абсолютно никого и задръстват шкафовете ни, умовете ни, контейнерите ни за отпадъци, а и клетата ни вселена, която за разлика от календарчетата с лого ни е само една.
Опаковайте подаръка.
Не го подарявайте в найлонова торба, защото дяволът е в детайлите. Спестете си излишни пари за кутии и професионални опаковки. На ръка е по-лично. Ако умеете, е красиво. Ако сте с две леви ръце като мен, е мило и трогателно.
Добавете картичка с персонално пожелание.
Нека то не е преписано от интернет, моля. На пръв поглед изглежда разточително и излишно, но думите остават след всичко останало. Включително и след нас самите.
Оставете под елхата подарък-шега.
Човекът ще го отвори, преди да си види истинския. Изражението му е подарък за вас.
И като за финал, отново се завръщам при чорапите.
Години наред се чудех защото най-горещото желание на професор Дъмбълдор, което споделя на малкия Хари в едноименния Потър и философският камък, е да получи чифт дебели вълнени чорапи, но вече знам. Чифт дебели вълнени чорапи човек получава от хората, които го обичат достатъчно, за се замислят дали му е топло на краката. Които са до него достатъчно време, че вече да са си подарили всичко за подаряване и само жестовете да имат значение.
Подаряват се вълнени чорапи на човек, който има много, и на човек, който цени малки неща. Вълнените чорапи са нещо, което обуваш с чаша чай и книга у Дома.
Всеки щастлив човек има в живота си поне един потенциален получател на вълнени чорапи. Помислете кой е вашият. И весели празници!
Вижте още:
