Не съм сама в липсата си на любов към партитата, сигурна съм. Шумът, късните часове, надвикването, неловкото пристъпяне от крак на крак и чуденето в кой най-ранен момент би било уместно да си тръгна, без да обидя никого, ме уморяват много.
И все пак понякога, макар и рядко, се принуждавам да присъствам, за да не се чувстват изоставени по-екстровертните ми приятели и социални контакти, които все ме канят. Е, и за да не бъда онзи Гринч, който винаги разваля празниците с кисело настроение.
Чудя се, градя си хипотези и залагам наум със себе си кои от хората наоколо се веселят наистина и усещат атмосферата като приятна и зареждаща и кои също като мен играят социална роля и чакат просто да се приключва и да се ходят. Този текст е за вторите, моите духовни събратя интровертите.
В предпразничните, празничните, междупразничните и следпразничните дни очакванията да се забавляваш по максимално екстровертен начин навън нарастват драстично колкото в никой друг период от календарната година. Все пак обаче никой не е длъжен да прекара цялото си време в отговаряне на социални очаквания. По-тихите сред нас също имаме и правото, и възможността да си прекараме добре, да си отпочинем и да обърнем внимание на себе си.
Хубавото е, че това не изключва възможността да се видим с близки хора, стига просто да го направим във формат, който устройва и нас.
В дните около Коледа и Нова година има най-голям шанс максимално много хора от класа, с който сме си обещавали „пак да се срещнем след 10 години, за да разкаже всеки от нас със какво се е преборил, от какво не е заспивал и какво е надживял“, да се намираме в родния си град, за да видим семействата си.
Тогава е идеалният момент да се пробваш да си уговориш разходка или кафе с някой съученик, на когото си симпатизирал в гимназията, но после сте изгубили контакт, и така чак до ден днешен. Кой знае, от това може да излезе някое близко приятелство или романс като в някой от безбройните еднакви коледни филми на Hallmark. Без да е задължително да стане така. Може и просто да се разнообразиш по празниците и да изненадаш някого, че го помниш с хубаво.
Може и на чай или кино. Да не се наливаш с шампанско и тъпчеш с руска салата по празниците не означава да не се видиш с никого от близките си и да не се забавляваш с тях. Просто можеш да поемеш инициативата и да избереш сам удобния за теб начин да се случи това. При това така че да можете да си поговорите и наистина да наваксате, вместо просто да се снимате за Instagram от парти локации.
Минусът е, че най-големите парти животни може и да не дойдат, ако още си отспиват от снощните си приключения. Плюсът обаче е, че дневните часове и по-тихите места вероятно ще са по-удобни за семейните хора с деца в компанията.
Заслужаваш да дадеш на себе си поне два-три дни, в които единствено да релаксираш, без да бързаш или да се гласиш за никъде. Можеш да си облечеш най-дебелия пуловер и старите вълнени чорапи, да си приготвиш цял термос топъл шоколад с кокосово мляко и да подкараш една по една книгите, с които отдавна се чакате взаимно. Включително и тези, които вероятно ще получиш като подарък за Коледа.
Няма нужда от най-интелектуалните четива – класики, философия или научна литература. Може да си позволиш да почетеш нещо увлекателно или развлекателно, това също си струва.
Семейните събирания, които няма как тотално да се пропуснат в празничните дни, обикновено също приемат формата на парти, само че от по-банкетна разновидност. Дълги софри с много храна, още повече алкохол и разговори, за които има значителен риск да кривнат в посока политически спорове, намеса в личния живот или обвинения за стари грешки. Това, разбира се, разваля празника на участващи и все пак се повтаря година след година.
Има как да го избегнеш, ако вземеш празника в свои ръце.
Можеш да предложиш нещо обединяващо вместо конфликтно и да погледате заедно любим филм или поредица. Сближаващо е, безопасно е, а и дава поле за добронамерен семеен хумор на тема как телевизионните канали никога не измислят нещо различно за гледане по празниците от „Сам вкъщи“, „Наистина любов“ или „Хари Потър“. Негласно знаеш, че всъщност на всички ви харесва да е точно така.
Ако всички годишни задачи са вече затворени, периодът от няколко дни преди Коледа до няколко дни след Нова година всъщност може да ти даде едно необичайно дълго време за себе си. Можеш да използваш това време за личните си проекти, стига да не си решил да го посветиш цялото на участие в нежелани събития от куртоазия.
Ако завършиш сценария, който пишеш, приключиш с реставрацията на мебел за лична употреба, или пък просто приготвиш сложното ястие, което отдавна се каниш да пробваш, ще посрещнеш следващата година от своя живот с усещане за постижение и лична удовлетвореност. Единственото условие е да става дума за дейност, която ти е любима, а не я приемаш като неприятно изискване към себе си и като ангажимент.
И впрочем, още нещо – ако можеш, позволи си някой и друг ден изолация сред природата, ако например имаш късмета да си от хората, които разполагат с имот на село за ползване. Ако пък нямаш, дори самото оставане в празната в такива периоди София или друг по-голям град, може да послужи като шанс за изолация, за разлика от пътуванията до традиционни парти локации като зимните курорти.
Каквото и да избереш за себе си, само не забравяй, че празниците са времето да зарадваш най-важните хора в живота си. А един от най-важните хора в живота ти, ако не и най-важният, си ти!
Вижте още:
И още:
