Нарцисизмът идва във всякакви форми и цветове, иначе казано – може да ни атакува отвсякъде, през поведението на различни наши близки. Стереотипният образ на нарцисиста е зъл изпълнителен директор, който третира служителите си като роби и мисли единствено за егото и печалбата си; или пък някой типаж в стил „лошо момче“ или „фатална жена“, в когото се влюбваме единствено за негово удоволствие и после цял живот ближем раните си, а на него му пука само за удоволсвията и разнообразието му. И все пак наративът за нарцистичния човек може да е съвсем различен.
Има разлика между това да проявяваш черти на нарцисизъм (да си признаем, има ли изобщо някой сред нас, който никога да не е?) и това да страдаш от нарцистично разстройство на личността, или NPD. Второто е психично заболяване, пропито от преувеличено усещане за собствена значимост, непособност да се свързваш с другите и да изпитваш съчувствие към тях, както и нужда непрекъснато по време и неприлично голямо по обем внимание. Поради всичко това личните отношения на такива хора страдат видимо, ако изобщо те могат да имат лични отношения.
Да осъзнаеш и приемеш, че имаш нарцистичен родител (или, още по-зле, и двамата!) е дълъг и изключително болезнен път.
Това е така, защото децата, дори възрастните деца, продължават да желаят любов и одобрение, често противно на логиката и разума. Създаването на дистанция с родителя означава да се откажете от заблудата, че някой ден той ще се промени и да се освободите чувството за отговорност към него, което може да ти е внушил, при това понякога напълно съзнателно и умишлено.
Да имаш нарцисист в живота си рядко може да завръши добре. А когато той ти е родител? Още по-лошо е. Колкото и да е болезнено, прекъсването на връзките с нарцистичен родител понякога е най-здравословното нещо, което можете да направите. Никой не заслужава да поддържа непрекъснато високо нивото на токсичност в живота си, особено когато източникът му е собственият му родител.
Как да разпознаеш знаците?
Нека не се подвеждаме – има огромна разлика между родител с нарцистично разстройство и човек, който просто не е добър родител.
Дори ако единият или двамата ви родители действат нарцистично, това не означава непременно, че са нарцисисти. Ако вашият родител действително е нарцисист, той ще се състезава с вас, няма да има здравословни граници и да ви позволява вие да имате такива, ще ви кара да се чувствате зле от успехите си или да ги обезценява, винаги ще слага себе си на първо място – пред чувствата, приоритетите и ангажиментите ви – и любовта му към вас ще се усеща хаотична и поставена под условие.
Любовта между родител и дете винаги трябва да бъде безусловна, винаги. Хората, които не са пораснали в такива семейства обаче, дълго време не могат да осъзнаят проблема, защото няма база за сравнение, така че да обмисли контекста на другите родители, които се държат по емоционално здравословен начин. Всъщност в много случаи човек дори няма да разбере, че родителят му е нарцисист, докато не порасне, и дълго ще се съпротивлява на тази мисъл, до степен това да може да му създаде проблеми, ако той самият се опитва да създаде свое семейство. Но това не означава, че е твърде късно да се направи нещо по въпроса.
Кога и как да се дистанцираме?
След като установите, че вашият родител или родителите ви наистина са нарцисисти, когато и да се случи това, идва моментът да разберете какво искате да правите. Оставате ли и позволявате психическото насилие да продължи, приемайки, че те няма да се променят? (Което те няма да направят!) Или ги пускате?
Според лицензирания семеен консултант Сибил Кумин, най-добрият вариант е човек изцяло да ограничи контакта, поне за известно време, ако няколко области от живота му са унищожени от поддържането на тясна връзка с нарцистичния близък. Такива области са вашето физическо здраве, емоционално или психическо здраве, финансово здраве, духовно здраве или социално здраве.
Но ако идеята да прекъснете връзките с вашия родител(и) е твърде тежка за понасяне за вас, а може и е нормално да е така, тогава да научите как да се справяте с тях е единствената опция, която ви остава. Не е нужно да приемате нарцистичното разстройство за нещо нормално, но трябва да сте наясно с наличието му при всяко взаимодействие със своите родители. Това включва да установите граници,с които се чувствате комфортно, да се научите да запазвате спокойствие, когато вашият родител направи нещо, което да ви задейства емцоционално, да планирате вашите отговори на тяхното поведение предварително и, при нужда или усещане за невъзможност да се справите, да потърсите професионална помощ. Разбира се, пълното прекъсване на връзка с родители не е за всеки човек и за всяка ситуация, тъй като е екстремна мярка. Това, което наистина има значение, е да се научите как да управлявате връзката си с тях и да защитите себе си в процеса на общуване.
Вижте още:
Маските на Лиз Бурбо: Емоционалните рани личат във външния ни вид
