Ох, баня, ох, кеф: История на обществените бани, където не е проблем да си изпуснеш сапуна

| от Вучето |


Като бяхме малки със сестра ми, майка ни водеше всяка неделя в градската минерална баня, защото „това къпането вкъщи, на бойлер къпане ли е!“. 40 години по-късно още помня силната миризма като на развалени яйца, подрънкването на тасовете, с които жените гребяха вода от курните и се обливаха, телякинята, която вървеше между редиците с мраморни пейки и предлагаше срещу стотинки да ти изтърка гърба с кесе.

Не точно мразех, а по-скоро се отнасях с известна неприязън към това задължително неделно занимание, защото се смущавах от гледката на толкова много пубиси, гърди и кореми, а и тая процедура с кесето (която тогава още никой не наричаше ексфолиация!) направо ме отвращаваше и предпочитах да си ходя с кир, отколкото някой да я смъква с жулене от крехкото ми телце.

Въпреки че в днешно време градските бани отстъпиха по популярност на по-софистицираните и много по-скъпи SPA процедури, хилядолетната култура на обществените къпални все още е жива. Най-вече сред гей общността. Това може би е така, защото, както е било в древността, така и до днес, те продължават бъдат места, където не само да пречистиш тялото и духа си, но и да си доставиш някое и друго плътско удоволствие. Да си го кажем честно – когато и където и да събереш на едно място чисто голи, мокри хора, сексът неминуемо се случва – под една или друга форма.

Древните са го правили най-добре

Какви ли не чудни изобретения са дали на света древените гърци – от огнетометите до вагиналните разширители. И да, също и обществените капални, където за първи път бедни и богати са могли да се наслаждават на водата от горещите термални извори, докато пийвали вино, похапвали сушени плодове и хляб с маслини и играели на ашик.

И ако гърците са считани за пионерите в къпалния бизнес, то римляните са тези, които го превръщат в истински луксозно занимание. Някои от термите, построени по гръцки образец, като например Троянските, разполагали с всякакви допълнителни красоти като библиотеки, лекционни зали, зали за физически упражнения. Други, по-предприемчиви и проницателни архитекти предвиждали помещения и за друг вид забавления, какъвто е случая с крайградските бани в Помпей, които на практика функционирали като бордеи. Там мъжете свободно можели да се отдават на орален и групов секс.

Голямото вмирисване

След разпадането на Римската империя, нито германските племена завоеватели, нито представителите на все по-набиращата популярност християнска религия се интересували особено от поддържане на хигиенни навици. Чак през XI век всеобщата неприязън към чистотата отстъпила място на любопитството към къпането, породено от разказите на кръстоносци и пътешественици, зарвърнали се от Близкия Изток, за чудните хамами. И така римските терми отново дошли на мода… само че с доста по-различно предназначение от оригиналните. Преди бубонната чума да удари Европа през 1346 г. и да изтреби една трета от населението ѝ, баните служат най-вече като места за прелюбодейство. Но понеже средновековните лекари били убедени, че горещата вода и къпането изобщо спомагат за разпростанението на болестта, всички обществени бани били затворени. И при липсата на такива в частните домове Европа се превърнала в едно голямо, миризливо парче суша през следващите 400 години!

Викторианска пищност

Чак през XVIII век на европейците им просветнало, че редовното почистване на тялото всъщност е предпоставка за здраве, а не за смърт, и лека-полека започнали да се отърсват от дълбоко вкоренените предразсъдъци за къпането. И ето че културата на къпането преживява за втори път своя ренесанс през Викторианската епоха (1837 – 1901). Къпалните в турски стил започнали да никнат като гъби след дъжд не само на територията на Европа, но и в Северна Америка. До тях, уви, достъп имали само богатите и аристократите, които, освен да се накиснат хубаво в гореща вода, можели да получат отпускащ масаж, подстригване, маникюр, педикюр и фелацио. Специални помещения били предвидени както за двуполови, така и за еднополови сношения. А бедните си ходили все така кирливи и пикаели в гърнета, съдържанието на които изхвърляли направо на улицата.

Когато не е проблем да си изпуснеш сапуна

Всеки уважаващ себе си хомосексуален мъж поне веднъж през живота си е посещавал гей сауна или поне е наясно с факта, че това е място, където не отиваш, за да изпотиш токсините от пушенето и алкохола. Защото гей сауната е място за секс. Страстен, анонимен, вълнуващ, необвързващ секс.
Мадрид, Берлин, Атина, Париж, Амстердам, Лондон, Пуерто Ваярта, Бангкок… Където и да е по света, гей сауните са тези, които може би в най-голяма степен са запазили оригиналната атмосфера, вайба на древните си предшественици.

Разбира се, невинаги е било възможно човек да отиде „на баня“ и да е спокоен, че отвън не го чака полиция, за да го арестува за непристойно поведение.

В началото на XX век да заявиш различната си сексуалност е, меко казано, опасно за живота. Но понеже сексуалният нагон, независимо дали към противоположния или собствения пол, не е дреха, която да съблечеш и да окачиш в гардероба за по-късно ползване, на хомосексуалните мъже се налагало да обикалят по сауните и обществените къпални в търсене да си откраднат малко незаконни ласки. Въпреки реалната опасност от наказателно преследване собствениците на обществени бани усещат накъде духа вятърът и през 30-те много от тези съоръжения се ориентират основно към гей клиентелата.

През следващите две десетилетия частните жилища вече се строят така, че задължително да включват баня, затова постепенно необходимостта от обществени такива рязко намалява. Не е така обаче с интереса към баните, в които човек не се къпе, а прави други неща. Баните с нарочни дупки в стената* и парните стаи за общо ползване стават особено популярни. Разбира се, не всички посещават баните, за да правят секс  – някои просто си плащат билетчето, за да разпуснат и да си побъбрят на спокойствие с единомишленици.

Може да се каже, че именно от тези бани започва оформянето на ЛГБТИ общността.

Новата чума

В началото на 80-те с разпространението на новата, мистериозна болест, за която първоначално погрешно се вярва, че морѝ само хомосексуални мъже, започва да се наблюдава отлив на клиенти от баните. А за да са сигурни, че ще спрат разпространението на заразата от GRID**, както е първоначалното име на AIDS, градските общини започват да затварят хигиенните съоръжения. Въпреки че в последствие се установява, че СПИН може да засегне всеки, който не практикува безопасен секс, а не конкретно гей хората, реномето на баните изглежда съсипано завинаги.

Времето обаче ще покаже, че това изобщо не е така. Баните, които не затварят през този критичен период, се трансформират в обикновени секс клубове с минимално количество удобства. На клиентите им се полага само по една хавлиена кърпа и ключ от шкафче. Както и кондоми и лубриканти – по желание.

И докато в Щатите бизнесът така и не успява да се възстанови и да си възвърне предишната слава от ерата преди СПИН, в Западна Европа кипи усилено „къпане“. Въпреки конкуренцията на множеството мобилни приложения, чрез които е далеч по-лесно да си осигуриш секс, отколкото да се разкарваш до бара (или банята в случая), за да си намериш партньор, гей сауните не могат да се оплачат от липса на клиентела. Даже напротив. Нищо чудно, че някои от тях са се превърнали в примамлива туристическа дестинация за гей хора от цял свят като например берлинската „Der Boiler“, лондонските „Pleasurdrome“ и „Sweatbox“, амстердамската „Sauna Nieuwezijds“ и много други. Тези обществени заведения предоставят същите условия като всяка обикновена сауна, само дето раполагат с помещения за любителите на анонимния секс, ексхибиционистите и воайорите, а някои дори с видео стаи за порно и със снекбар, където посетителите да пийнат по един освежителен фреш и да възстановят сили между оргазмите.

Щом след Черната смърт и СПИН-а, и третата пандемия, тази от COVID-19, не успя да затрие многовековната институция на обществената баня, можем да предположим, че ще оцелеят и след Трета световна война. Те и хлебарките!

*Наричани „glory holes“, тези дупки имат предназначението за практикуване на анонимен орален и анален секс най-вече в обществени тоалетни, където партньорите заемат две съседни кабинки.

**Gay-Related Immune Deficiency

Вижте още:

Куиърбейтинг: Световната индустрия и шоубизнесът тръгнаха на лов за гей хора


Повече информация Виж всички