Всеки дизайнер има своя муза, която не просто облича, а обича. За Ив Сен Лоран в началото това е Виктоар Дотролю, после Бети Катру. За Юбер дьо Живанши, това беше Одри Хепбърн.
Звездата на американското кино се запознава с френския дизайнер през 1953 г., когато лети до Париж, за да бъдат изработени костюмите за следващия й голям филм, „Сабрина“. От тогава, до смъртта на актрисата през 1993 г., тя носи дрехите на Живанши в почти всеки свой филм и на най-бляскавите събития, които посещава.
Ето какво споделя за нея Живанши в интервюта от последните 25 години.
Как се срещнахте за първи път?
От „Парамаунт“ се обадиха. Казаха ми, че „госпожица Хепбърн“ идва на проби на костюми за следващия си филм, „Сабрина“. Понеже обичах Катрин Хепбърн, си казах, че идеята е фантастична. Но когато вратата на ателието ми се отвори, там стоеше млада жена, много слаба, висока, с очи на сърна, къса коса и носеше чифт плитки панталони, малка тениска, чехли и гондолиерска шапка с червена панделка, на която пише „Венеция“. Казах й: „Госпожице, бих се радвал да ви помогна, но имам много малко шивачки, а съм по средата на изработване на колекция. Не мога да изработя дрехите ви.“ Тогава тя отговори: „Покажете ми какво сте направили дотук от новата колекция.“ Тя пробва роклите – „Това е точно, от каквото имам нужда!“ – освен това й станаха. Само променихме горната част на вечерната рокля, по време на танца с Уилям Холдън на тенискорта.
Как създаваше тоалетите й?
Одри беше човек, който отлично знаеше как да се облича и какво й отива. Най-характерни бяха очите й, лицето и силуета. Ние ги подчертахме, изчистихме и освободихме място за лицето й. Трябваше, както аз обичам да казвам, да обиколим Одри. Резултатите бяха необикновени защото лицето й стилът й станаха моят собствен стил.
Тя е била рекламно лице на вашия първи парфюм. Как се случи това?
Казах й: „Създавам парфюм, наречен L’Interdit, и искам това да бъде твоят парфюм за всички жени на света.“ Тя веднага прие идеята й отговори: „Можеш да ме използваш“. Не трябваше да плащаме милиони долари на госпожица Хепбърн. Всичко стана с истина, с приятелство. Ние двамата се разбирахме.
Какво я правеше толкова специална?
Тя притежаваше елегантност, знаеше как да се движи, какво иска, съзнаваше недостатъците си, познаваше се отлично. Тя беше истинска, честна. От време на време й казвах, понеже беше толкова слаба: „Няма ли да добре ако не показваме раменете ти?“, а тя отвръщаше: „Не, това не ме притеснява.“ Както казваше Били Уайлдър: „Това, което има значение при Одри, е нейната осанка.“ Освен това беше добра. Когато телефонът звъннеше в студиото, винаги знаех кога е тя. Вдигах и тя започваше: „Знам, че си зает, но исках само да ти изпратя една голяма целувка.“ и затваряше. Това беше Одри.