Национален музей на българското килимарство замисля нидерландският колекционер Якоб ван Бейлен, който организира "Иглика килим фест".
Събитието се проведе на 1, 2 и 3 август и превърна живописното село Иглика в Габровския Предбалкан в неповторим декор за най-голямата колекция на стари български килими.
На площ от 10дка бяха показани близо 900 автентични ръчно тъкани килими от XVIII, XIX и XX век, собственост на живеещият у нас колекционер.
Още близо 100 експоната бяха "вписани" в уникалната каменна среда на възрожденската архитектура на самото село Иглика, известно и като "Каменното гнездо".
Фестивалът включваше още познавателни турове, работилници по багрене, килимарски техники и тъкане, фолклорни и фюжън концерти, фотоконкурс с награди, семейна и детска програма.
Събитието се се организира от местното Народно читалище "Невена Коканова2011" и се осъществи с финансовата подкрепа на Община Габрово, като част от инициативите в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2032 година.
Красотата и богатството на багри и форми, събрани от нидерландският колекционер, удивиха посетителите на фестивала.
В последните години Якоб ван Бейлен оценява, че българите започват да гледат в миналото и да оценяват артефактите от изминалото време.
По думите му интересът към автентичните килими и носии на българите се е събудил преди 10 години.
От дете се интересува от етноси и културно наследство, а себе си определя като любопитен човек, който винаги е харесвал истории за племена и стари традиции.
Старае се всичко, което се показва и прави, да е истината, да не се правят изкуствени неща и кич. Връзката с наследството трябва да се използва за да се върви напред, казва още Бейлен.
За себе си разказва, че е изучавал математика, философия и логика.
Като през повечето време професионално се е занимавал с електронно издателство на правна литература за Парламента в Нидерландия и Европейския съюз.
В свободното си време се занимавал с фолклор и хореография. Основател е на две български групи за фолклор в Нидерландия.
"Започнах с килимите, когато си купих къща в Котел в съседство с Галатанското училище в града, където са старите котленски килими. Къщата беше голяма с осем стаи и много добре запазена, реших, че е добре на всеки дървен под да има хубав котленски килим. Потърсих килими от местните хора и когато научиха, всеки имаше в долапа си и ми предложиха. След пет години във всяка стая имах по няколко килима и се бяха събрали над 50 екземпляра", разказва колекционерът.
В момента той е собственик на над 1070 килима, някои от които са в изложби, други в къщата му, а чака и нови килими от Истанбул. В последните пет години събира освен самите килими и техните истории, както и символите, изобразени на тях.
"За хората преди векове е било ясно кое какво значи и те са го разбирали. Ако питаш днес тъкачките кой елемент какъв е, те казват различни неща, невинаги са верни обаче, а те трябва да разбират от това. Често пъти се вижда символът на богинята майка, на дървото на живота и други символи, за голяма част от символите информацията е изгубена. Аз лично няма да фантазирам, каквото знам ще го кажа, каквото не знам - не бих", разказа още Якоб ван Бейлен.
След фестивалите в Чипровци, в Котел, след изложбата в Иглика, издадената книгата и многобройните възхитени постовете в социалните мрежи, той смята вече има траен национален интерес към темата за килимарството.
Затова се замисля за Национален музей на българското килимарство.
"Не е лесно да мисля какво следва за бъдещето на колекцията, касае се за над 1000 килима. Бъдещата институция не трябва да е в Котел или Чипровци и да бъде посветена само на един вид килими. Колекцията ми е с килими от всички региони. Ако има Национален музей, той не трябва да бъде и в София", смята Якоб ван Бейлен.
Според него Националният музей трябва е на основата на публично-частно партньорство.
Трябва да има частен интерес, за да бъде хубав, но и да бъде жив, да има работилници, ресторант.
Фондът и сградата трябва да са държавни, но действието в музея да бъде частно.
Случи ли се инициативата с музея, той посочва, че ще дари своята колекция на институцията.
Вече има създаден инициативен комитет, фондация и тече сериозна подготовка за осъществяване на каузата.
Изложбата на килими в Каменното гнездо - Иглика, е най-голямата, правена досега в света, и ще подобри рекорда от 1990 г., когато в Музея на изящните изкуства в Сан Франциско (FAMSF) са представени 800 текстилни произведения от колекцията анадолски килими на Маккой Джоунс, твърдят от читалището.
