На днешния 24 юни празнуваме Еньовден -
един от магичните дни в календара, съчетал христиански и езически традиции, колкото посветен на Св. Йоан Кръстител, толкова и на слънцето, природата, билките и тайните лекове.
Християнската религия отбелязва на този ден рождението на Св. Йоан Кръстител - светецът .
Еньовден е един от "женските" празници - според поверията св. Еньо е покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките, които са предимно жени. Вещиците и магьосниците се събличат голи и преспиват в чужда нива, за да откраднат плодородието ѝ.
С всички ритуали, напявания и забрани на този ден стопанката "измолва" за дома здраве, момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си, а децата се къпят в реките за здраве и късмет.
Нестинарите в Странджа играят върху огън и пренасят през жаравата болните.
В някои краища се изпълнява и ритуалът Еньова буля (Яново булче) - момиче, което е сираче или болнаво дете, се облича в булчински дрехи, а жените от селото я носят на ръце, като обхождат землището на селото в кръг и внимават да не стъпи на земята.
Срещу празника момите потапят в котел с мълчана вода китки с вързан на тях пръстен, покриват го с червена престилка или мъжка риза и го оставят да престои през нощта "на звездите" под трендафил. След ритуалното обхождане Еньовата буля ги вади една по една, а момите припяват песни за змейове исамодиви и гадаят за женитба.
Навсякъде по нашите земи е разпространено вярването, че билките и тревите, набрани на Еньовден, имат особена лековите сила.
На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Венецът задължително е кръгъл "като слънцето", а 77 билки и половина са завързани с червен конец.
Вярва се, че половинката ще излекува "болестта без име". Всеки трябва да се провре през венеца - за здраве и защита от зли сили.
Според вярванията, в полунощ срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила. Вярва се още, че "земята се отваря" и духът-стопанин на заровено имане проблясва като пламък, а морето спира да се движи.
Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си.
Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина -ще боледува. Който посрещне изгрева на този ден, считали за щастливец. А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда защита срещу болестите през цялата година.
Преди да поеме дългия си земен път, слънцето спира да си почине, вярвали старите българи. Окъпано в "живата вода", сутринта на Еньовден то се прощава със света, който няма да види до догодина.
Най-магичният ден в годината бележи началото на лятото. Независимо дали сте се окъпали в роса тази сутрин, ви желаем здраве!
