Много е хубаво човек да живее с друг човек, който не дава мило и драго за събирането на разделния боклук и паркирането на точно определени места, които са В ПРЕДЕЛИТЕ на точно определените места за паркиране.
Аз нямам този късмет. Когато с мъжа ми се нанесохме в апартамента, в който живеем до днес, той изяви желанието да стане домоуправител. С това внезапно ме накара да го почувствам близък точно колкото чувствам близък касиера от бензиностанцията, който мрачно ми иска 49,50 ст.
Домоуправителят в блока, в който живеех като дете, беше мрачна Дикенсова фигура с аромат на тютюн, жълто, сякаш хербаризирано лице, и поглед на базилиск, с който можеше да вкамени всяко дете, дръзнало да тича между етажите, където хората си отглеждаха кисело зеле. Беше почти равен по ненавист на зловещата госпожа Арсова, която събираше парите и за която баща ми казваше, когато на вратата се позвъни: „Ако е Арсова, кажи, че ме няма“.
Сега изведнъж мъжът ми искаше да стане домоуправител, а новата Арсова се оказа секси съседката – млада майка от отсрещния апартамент. Това тотално преобърна представите ми за живота.
И се оказа само началото на куп неприятности.
Както споменах, мъжът ми иска да паркираме на местата, на които паркираме, но не просто в съответните ограничения, които са нарисувани, а на още по-конкретна позиция, за да можем да улесним единия, по-ощетен съсед, да излиза по-лесно с голямата си кола.
Той също така държи да изхвърляме боклука разделно. Разбирам и уважавам това, знам, че в последния доклад на ООН за климата пише, че ако не спрем да се придвижваме с кола до аптеката в съседния блок и ако продължим да смучем смутита през сламки, до няколко десетилетия Земята ще се превърне във вулкана от Мордор. Понякога обаче нарочно изхвърлям кенчета от бира и найлонови пликове в общия боклук, за да му направя напук.
Освен това, той дебне. Посвети месеци от живота си, за да проследи на камерите кой изхожда кучето си на нашия паркинг. Накрая се оказа, че е улична котка.
Когато някой нещастен човек паркира пред блока, за да отиде до магазина за няколко минути, мъжът ми веднага се спуска като самурай, за да му направи забележка. Това ме вбесява, защото самата аз често паркирам някъде „за 5 минути“ и последното, което ми трябва, е съвестен домоуправител, който да се спусне върху мен.
Иначе, има и хубави неща. Когато стана домоуправител, ми изпрати букет с цветя в офиса с картичка „от домоуправителя“. Всичките ми колеги решиха, че става дума за домоуправителя от офиса, който беше около 70-годишен, сърдит човек с вечно потно шкембе. Спестих им истината, за да изглежда интересно.
В крайна сметка, човек трябва да преоткрива партньора си. Образът на домоуправителя не се вписваше с някогашната представа за мъжа ми, който тогава живееше в Люлин и носеше очила-бъбреци. Но и той не знаеше, че обичам да колекционирам пръчки и че не съм изоставила някогашната си любов към динозаврите.
Така че може би сме квит.
