Десислава Атанасова е водещ на Новините ON AIR от есента на 2015 година. Преди да стане част от екипа на Bulgaria ON AIR е била репортер в ТВ „Око“ – Благоевград, където в продължение на 5 години следи и отразява теми в сферата на съдебната система, прокуратурата, здравеопазването и социални проблеми. Нейната стихия са социалните теми и истинските човешки истории. Чувства се най-добре сред събеседници, които я вълнуват, могат да я разплачат от тъга или радост. Има две деца – син и дъщеря. Деси е пътешественик, любител фотограф и кулинар.
Деси, имаш дългогодишен опит в телевизията. Какво е да си водеща на новините?
Моята отговорност като водещ на Новините ON AIR е много голяма. Трябва да поднасям информацията така, че зрителят да поиска да ме покани отново в дома си, да ми се довери, и да поиска отново да чуе новините от мен. Подготовката за ефир е изключително важна част от работата – подбираме и разработваме най-важните теми от деня и се стремим винаги в Новините ON AIR да включваме и нещо по-положително. Защото е невъзможно светът да е перфектен и розов, но е важно да се показват добрите примери и да се разказват и хубавите истории.
Правила ли си гафове пред камера?
Мисля, че най-големият ми гаф беше по време на една жива връзка, в която казвам – „На живо сега включваме колегата Иван Вазов“.
Скоро се завърна от отпуск по майчинство, беше ли се отдалечила от работата си?
Мисля че, не. Следях всичко, което се случваше в страната и света най-вече от новинарските емисии на Bulgaria ON AIR. Интуитивно, дори не се замислях – ставайки от сън, отварях информационните сайтове. Това е навик, който съм си изградила през годините, и който е задължителен за всеки един журналист.
Лесно ли се влиза в ритъм, след като си отсъствала известно време и си се занимавала с грижи за децата?
Бях леко притеснена по време на първия ефир, след отпуска ми по майчинство, но всичко мина успешно. Трябваше ми един ден, може би, и след това се чувствах сякаш никога не съм отсъствала.
Би ли останала да гледаш децата си и да се откажеш от работата в Новините ON AIR?
Не, не бих, освен ако нещо не го налага. Харесва ми да бъда в света на новините, в тази нестихваща динамика. И си мисля, че веднъж като влезеш в този свят, не можеш и не искаш да излизаш.
Какво е майчинството за теб?
Този период е специален. Насладих му се максимално, защото не времето е определящо. Тази една година беше вълшебна и изпълнена с много емоции. Както обичах да казвам – „Каквото и да става, тази една година съм твоя, само твоя, малка моя“. Така че стоенето непременно вкъщи и двете години в отпуск по майчинство не винаги са необходими – при мен не бяха. Просто усетих, че дойде момент, в който и двете с дъщеря ми имахме вече нуждата да поемем по своя път – тя да изучава нови светове, а аз да се върна в моя свят – на новинарството и телевизионната журналистика.
Кои са най-тежките моменти от родителството?
Безсънието, докато са малки! Тревожността – като пораснат!
Би ли имала и трето дете?
Да, бих имала трето дете. Винаги съм мечтала за три деца, но май се забавих малко.
Вярно ли е, че има разлика в отношението между първото и второто дете, при теб имаше ли такава?
Не бих казала, че има такава разлика. Първото ми дете е моята стъпка нагоре, пораснах заедно с него, защото го родих много млада. Първите емоции на майчинството бяха с него. А дъщеря ми е моята сбъдната мечта. Исках момиче и ето – имам я! Двамата са много различни и аз подхождам по различен начин към тях, но разлика в отношението, не мисля че има.
От кои майки си?
От тези, които обичат да отделят достатъчно време и за себе си! Обичам децата си, но обичам и себе си. Категорична съм, че само когато една майка е щастлива и удовлетворена, децата растат по-уверени и по-щастиви. Така че моето време е важно за мен, а индиректно и за децата ми. Децата имат нужда да бъдат обичани, да ги отглеждаме с всеотдайност, дошли са чрез нас, но не са наша собственост и не би трябвало да ги товарим с тази отговорност, да им поставяме окови като ги учим да ни бъдат задължени. Майчината обич понякога е минно поле.
На какво се опитваш да научиш децата си?
Да бъдат щастливи! Този урок е най-трудният, не се преподава в училище. Уча ги още да бъдат самостоятелни и да вярват в доброто.
Трудно ли е с две деца – има ли негативи?
Негативи няма. Ангажиментите са повече. Но пък у дома винаги е весело и пълно. Пълна е и душата ми.
Обичаш да готвиш, кое е любимото ти ястие?
Не е само едно. Прясна паста с четири сирена и манатарки и задължително чаша вино – това е комбинацията, която никога не бих отказала.
Италия и кулинарията са тясно свързани, това ли е нещото, което би пренесла от там в България?
В България също имаме страхотна традиционна кухня.
Коя е новината, която винаги си искала да обявиш?
Че няма бедни и изоставени деца, нито войни и няма глад за любов.
Коя е следващата стъпка, която ще предприемеш в професионален план?
Мисля че все още не съм се изчерпала, тук и сега, на това стъпало от живота ми. Иначе в главата ми узрява нещо, един проект, за който ще разкажа, на по-късен етап.
