Затягането на анти-Ковид мерките и задължителните „зелени сертификати“ напълно изненадаха много българи и предизвикаха вълна от бурно недоволство и протести.
Въвеждането на новите практики беше доста закъсняло на фона на нарасналата заболеваемост в страната и препълнените болници. А и – от една страна – мерките бяха обявени без особена подготовка и синхрон, а от друга – се оказаха много либерални и дори действащи в несъответствие с европейските практики.
Така сертификатите, които се издават в България за преболедували, ще се основават на резултатите от PCR- тестовете и от антигенните тестове, докато в Европа важат само тези от PCR тестовете. Отделно, сертификатите в България ще важат една година, а не шест месеца, както е на Запад. Това пък означава, че нашите сертификати ще са валидни само за страната и няма да могат да се използват в чужбина.
Тези и много други корекции и допълнения бяха направени по първоначалната заповед на министъра, докато не се понапаснаха с българската реалност и в услуга (удобство) на българските институции, граждани и бизнес, но това не стана плавно и безболезнено. Моделът още не работи гладко с всички тези компромиси, а недоволни и преди, и след тях, са почти всички.
В същото време много училища преминаха в среда на онлайн обучение. Властите отново дадоха заден ход по отношение на взетите мерки и върнаха присъственото обучение дори в области с висока заболеваемост стига да се извършват „щадящи” тестове за учениците два пъти седмично. Така управляващите дават възможност на родителите, ако желаят, да пуснат децата си на училище, но да разрешат те да бъдат тествани два пъти седмично. Или пък да оставят децата си онлайн от вкъщи. Но компромисът отново не удовлетвори всички.
И докато здравна ни система е на ръба, а хиляди хора се борят за живота си в реанимации или по коридорите на болници, антиваксърите излязоха на протест.
Лозунгите им се обявяват срещу новите мерки и сертификатите , в които виждат потъпкването на човешките си права и свободи. Хиляди пък изразиха недоволството си в социалните медии, а обидни и дори антисемитски сравнения бяха най-често използваните изразни средства. Щурмуваха дори един мол, само и само да преборят това шопинг ограничение!
Други пък подадоха съдебни искове в защита на своите потъпкани права.
Всичко това се случва, докато заболелите на ден са хиляди, а болниците нямат материалния и физически капацитет да се погрижат за всички нуждаещи се.
Сред основните акценти на това бурно неодобрение са:
1) Невъзможността на “потърпевшите”да посещават молове, магазини, заведения, театри, кина, хотели и ресторанти без нужните зелени сертификати или антигенни тестове, което води до ограничения в пътуването и в посещенията на различни мероприятия.
2) Фактът, че издаването на въпросните сертификати не се случва достатъчно бързо, въпреки направените облекчаващи корекции в наредбата, които предвиждат издаването на сертификат и след поставяне на първата доза. Като следствие има хора, които изпитват трудности с ходенето до работа, особено ако са в засегнат от новите мерки сектор. Не са очаквали, че тези “крайни практики”, прилагани по света, ще бъдат въведени и при нас.
3) Вопълът за нарушаването на човешките права – как ли пък някой ще им казва какво да правят и даже ще ги ограничава?!? Това, че стотици умират всеки ден, са някакви “конспиративни измислици”.
4) Неудобството да се ваксинират за огромен процент от хората, защото им се струва, че ще ги „чипират” само и само, за да отидат, горе долу безпрепятствено, на едно кино.
5) Корупционното издаване на фалшива зелена карта (търговията сега процъфтявала и имало страшна спекула с цените, както се разбира в някои от размирническите коментари в мрежата).
6) Недоволните и онеправдани родители. Властите им дадоха варианти, но те отново не са достатъчно удовлетворяващи. А основните притеснения, които циркулират в медийното пространство, са свързани с химическия състав на използваните „щадящи” тестове и доколко те са безвредни за децата. Много от тези родители, може би никога не са се замисляли за химическият състав на храната, която децата ядат в училище, а вероятно не виждат и къде тук е общият знаменател.
Разбира се, има и още акценти, но често те се изразяват нетолерантно и обидно.
Иначе тази Ковид-драма отново послужи на политиците в предизборните им кампании и за взаимни междупартийни обвинения. Всъщност именно политическата липса на воля и страх от предстоящите избори донякъде беше причина за закъснялото и неуверено въвеждане настоящите мерките.
Е, потърпевши сме всички.
В същото време – или по-точно казано: през цялото време, из медийното пространство циркулира и противоположната гледна точка – на подкрепящите ваксините и предприетите мерки (или поне добрите намерения, с които са въведени мерките, защото прилагането им, така или иначе, е доста спорно).
Подкрепящата ваксинацията информация често е добре подплатена с надеждни данни, експертни мнения и статистики, с позовавания на международен опит от най-високо ниво или се обляга на опита на медиците, които се сблъскват всеки ден с болестта и последствията от нея.
Често тези информации не получават същата гласност като противоположните, антиваксърски дезинформации.
Причините за това са много и вероятно се коренят и в народопсихологията на българина, който не признава авторитети и не би приел съвет от специалистите в областта на здравеопазването, дори ако собственият му живот е заложен на карта. Явно по-важно е да сме обсъдили темата, да речем, със съседите в бакалията и дружно да сме стигнали до извода, че „тая глупост – COVID 19 не съществува”, че „медиите само ни манипулират”, очевидно с цел да ни затрият, а всички медици, които жертват здравето си, докато се борят да спасяват животи в COVID отделенията са „глупци и лъжци” и още и още конспиративни и подривни теории.
Информацията в подкрепа на ваксинацията и превенцията е много по-трудно смилаема, по-сложна за разбиране, изискваща да напуснем комфортния уют на собственото си високомерие, за да признаем пред себе си и света, че сме грешали, а положението вече не е сложно, то е опасно.
И ние носим своята отговорност за това с действията или бездействието си.
И е крайно време да се образоваме малко повече по-темата. Да – по-лесно е да хулим, но има достатъчно информация, която звучи разумно. Нека й дадем шанс, нека дадем шанс на себе си и близките си, защото изборът, който правим днес, ще се отрази на нашето утре.
Вече няма време за размотаване и обвиняване, сега е времето за действие.
ВАКСИНИРАЙТЕ СЕ!
***
Още от Емилия Седевчова:
