Да си родител по време на коронавирусна пандемия си е истинско предизвикателство, изпълнено със стрес. Жонглирането между домакинската и служебната работа в малкото пространство на дома само по себе си е предизвикателство. Но когато към него се добави грижата за децата и то под постоянния обстрел на апокалиптичните новини – нещата стават почти истерични.
Нормално е хората да са изпълнени със стрес и тревожност през тези тежки месеци. Но ако родителите искат да скрият този стрес от децата си, дори с най-добрите намерения да ги предпазят от излишното напрежение – няма да им се получи. Това доказва ново изследване, публикувано в сряда в американското списание Family Psychology и цитирано от CNN.
„Ако сте стресирани, но кажете „О, добре съм“, детето ще изпита отчуждение към вас“, твърди авторът на изследването Сара Уотерс, доцент в департамента за човешко развитие към Вашингтонския държавен университет. Според нея децата реагират на тези лъжи, защото усещат стреса на физиологическо ниво. И вместо да ги успокоите, вие ще ги разтревожите.
Изследването прави забележителни открития относно физиологията на тялото на родителя и как то се свързва с това на децата – за добро и за лошо. Тези открития могат да се отнесат абсолютно до стреса във връзка с днешната пандемия.
„Става дума за невербалния начин, по който децата се захранват от нас, усещат нашето емоционално състояние и реагират емоционално от своя страна“, обяснява за CNN д-р Джени Радески, педиатър по поведенческо развитие от Университета в Мичиган. „Когато става дума за пандемията от COVID-19, има твърде много неща, които предизвикват стрес, но които може и да не искаме да изразяваме пред децата, като например тревогите си за здравето и финансите, за близките си”.
Но резултатите от изследването показват, че когато родителите потискат емоциите си, те не се отървават от тях. Стресът и негативните емоции остават в тялото и се изразяват в промени във функционирането на сърцето и нервната система. „И, както повечето родители знаят, тези емоции могат да излязат по-късно под формата на раздразнителност, прекалено реагиране и крясъци към децата“, казва Радески.
Изследването е проведено по интересен начин. Психолозите слагат сензори по телата на 107 родители, половината майки и половината бащи, както и на техните деца между 7 и 11 годишна възраст. Родителите са помолени да напишат пет теми, по които имат чести конфликти с децата си. След това са им дадени задачи, които създават силен стрес – например да говорят пред публика.
След стресиращото събитие, когато се връщат в едно помещение със своите деца, родителите са помолени да говорят с тях на някоя от конфликтните теми. Половината от родителите са помолени да подтиснат чувствата си и да скрият стреса си, а другата половина – не. Всичко това е записано на видео и видеата са разглеждани от хора, които нямат престава кой крие чувствата си и кой – не.
Резултатите показват, че при потискане на чувствата на стрес, и при родителите, и при децата се забелязват по-отчуждени и дистанцирани отношения един с друг. Дистанцирането може и да е нормално за родителите, които се стараят емоциите им да не личат, но е странно за децата. Това показва, че децата много бързо променят своето поведение, така че то да е в синхрон с това на родителя.
В същото време сензорите на тялото на децата са записали физиологическа реакция на стрес – независимо, че родителят е направил опит да прикрие своята тревога и напрегнатост.
Особено интересни са разликите между майките и бащите, що се отнася до реакциите на стреса от страна на децата.
Когато майките са били помолени да скрият своите емоции, техните деца са показали дори по-силни нива на стрес, отчетен както от сензора, така и с наблюдаване на тяхното поведение, отколкото когато майките са го изразили ясно. Това не се случва при бащите.
„Търсехме физиологическо доказателство, че бащите прехвърлят стреса си върху децата, но не намерихме такова“, казва Сара Уотерс. Според нея това се дължи на факта, че бащите са много по-добри в това да потискат емоциите си, когато са около децата, отколкото майките.
„Децата са свикнали баща им да казва, че нещата са наред, дори когато не са“, казва Уотерс. „Но за тях е ненормално да виждат майка си да потиска емоциите си – и това вдигна нивото им на стрес“.
Изводът от изследването е да не се стресираме допълнително, когато се хващаме, че сме напрегнати и да не се самонаказваме, че стресът ни личи пред децата.
„Уважавайте своите чувства, както и тези на децата си“, съветват учените. „Децата ще намерят начин да се справят с емоциите: те са добри в това. Но когато разрешите на самите себе си да чувствате и да изразявате емоциите си, вие отваряте ума си и си създавате възможности за по-добро решаване на проблемите. Това е хубаво“.
Важно е също така родителите да осъзнаят, че техните деца се захранват от емоционалното им състояние не само в негативен аспект, но и в позитивен – и да използват това.
Когато се справяме с проблемите по здравословен начин, децата виждат това. Когато изразяваме своите емоции и показваме, че те имат значение и можем да ги владеем – ние ги учим да правят същото.
