Първо към вас, скъпи дами: възможно е и да има мъже, които са напълно отдадени, жертвоготовни, даващи и любящи в една връзка. Или романтични като по филмите и неизменно подкрепящи жената до себе. Но тези същества са по-скоро като еднорозите – знаем, че съществуват някъде, но никой не ги е виждал.
Като казвам това, скъпи мъже, не искам по никакъв начин да засегна вашето мъжко его, но истината е, че ви е много трудно да разберете жените. Колкото и да се опитвате, и да се натискате, и да се биете в гърдите – в 95% от времето вие нямате никаква представа от какво имаме нужда. Особено след като детето се е родило и сме станали вече трима.
Ежедневието, което познаваме, се е променило завинаги. Безгрижните дни и нощи, пълни с нови емоции, вече ги няма.
Но от какво имаме нужда ние всъщност? Това е въпрос, който умишлено е неразгадаван от времето на каменната ера. Дори самият Аристотел не е дал ясен отговор на въпроса „Какво искат жените”?…
Е, аз ще ви кажа. И ще говоря от своя личен опит от какво имах нужда след като станахме трима.
Като един абсолютен педант и чистник, помощта, която моят партньор се опитваше да даде, не беше достатъчна. Все пак има голяма разлика дали вазата в кухнята е точно по средата на масата или е сложена няколко сантиметра на ляво, дали чиниите се мият вечерта, защото сутринта апартаментът трябва да изглежда така, сякаш всеки момент ще бъде заснет за статия за списание… Но това, да кажем, си е мой личен проблем и никой не е длъжен да е такъв педант. И все пак по-осъзнатата помощ в домакинството беше важно нещо, от което имах нужда, защото въпреки появата на нашата прекрасна дъщеря, имах и имам нужда да живея в подреден и организиран дом.
Много е лесно на вас, мъжете, да кажете „Да… разбирам те”, без изобщо да ни разбирате. Нямате представа колко стресиращо е да се прибереш и да осъзнаеш, че целият ти гардероб е пълен с модни находки, които просто не ти стават и най-вероятно никога няма да ти станат… Е, не ми стават и до ден днешен.
Не ме разбирайте погрешно – към днешна дата бих казала, че качването на няколко килограма от кърменето е всъщност най-хубавото нещо, което ми се е случвало, защото ме научи да се обичам такава, каквато съм, и да спра да съдя тялото си.
Но за моя тогавашен гардероб качването дори на 7 килограма автоматично означаваше край с дрехите ми. Това моят партньор не можа и все още не може да разбере. „Ще ти станат пак”… казваше той. Не, няма. И тези думи постоянно кънтят в ушите ми. Моите находки няма да ми станат и вие мъжете не го разбирате. След раждането жената има нужда се почувства красива, секси, желана и разбрана.
Когато ни казвате, че ще си върнем старите килограми и форми, не разбирате, че така само още повече ни депресирате и ние чуваме, че в момента не сме красиви напълнели. Ами ако никога не си върнем старата фигура? Ще сме винаги грозни и дебели във вашите очи, така ли?!? Ето това не разбирате, скъпи татковци.
Вижте още:
Когато детето е болно или просто не може да заспи, бих искала малко повече помощ. Вместо това получавам или звучно хъркане и промърморване, че утре е на работа, или някакво обвинение, че видиш ли аз съм виновна. Ало-о-о, аз да не съм на почивка утре? Но… whatever – продължаваме напред: майките сме велик народ.
Как точно обаче вие мъжете да направите това? Ами не знам: измислете го. Аз само казвам от какво имаме нужда: изпълнението оставям на вас.
Искам да кажа, като за край на тази статия, че наистина, ама наистина имаме нужда от вас,скъпи мъже. И то не е толкова да поемете грижата за бебето, колкото да се погрижите за нас.
А за жалост, когато се появят децата, твърде често започвате да ни пренебрегвате и забравяте.
Вижте още:
