Младото поколение за нищо не става. Възрастните за нищо не стават. Може би нито едно от тези две твърдения не е вярно, а може и двете да са. Трудно, а и неадекватно би било да сравняваме тийнове с пенсионери или деца с уж зрели хора. Затова реших да проверя кое е по-смотаното поколение, като ги сравня в една и съща възраст.
И така, да видим – сегашните пубери ли са по-загубени или ние, една част от днешните възрастни, като бяхме пубери в началото на демокрацията. Както ще видите – имам и критерии. Те са свързани с показатели, които всяко поколение би трябвало да приема за измерване на етикета „готин“. А липсата на готиност би следвало да води до смотаност. Така че – да проверим – кое поколение ще изкара повече точки:
Самостоятелност
По закон сега не може да оставиш дете самичко вкъщи, ако е под 12 г. Е, по наше време си ни оставяха сами и на 8, че и на 6, че и по-малки, ама тогава нямаше такива социални. Разбира се, това доведе дотам, че до навършване на пуберска възраст бяхме много по-самостоятелни спрямо сегашните млади откъм приготвяне на нещо за хапване, обикаляне из целия град (без никой да знае къде сме и какво вършим) и справяне с училището без частни уроци. Точката е за нас, старите бивши пубери.
Гаджета
Сега, ща не ща, тук точката директно трябва да иде при сегашните пубери. Много по-напред са с материала, макар да им е много по-трудно да свалят някого на живо с разговор. Но, признавам, по наше време, ако някой в 9-и клас си имаше гадже, беше полубог. За момчетата говоря, но е достатъчно показателно. Нямам какво повече да кажа по темата. И не искам.
Кинти
На нас, възрастните, може и да не ни допада този факт, но всъщност е по-лесно да си „готин“, ако имаш пари в джоба (и навсякъде другаде). Разбира се, може да разполагаш с достатъчно кинти и да не можеш да се покажеш готин, поради начина, по който боравиш с тях (например, като си купуваш редки пощенски марки на тема Флора). Тук точката отива при сегашните пубери, които освен че имат повече начини да изкарват легално пари, също така получават повече кеш от родителите и роднините си, отколкото ние едно време (да не се оправдавам, че 90-те бяха по-бедни години, макар че ми се иска да го направя).
Оправност и оцеляване
Пуберите в началото на прехода може и да не сме имали достатъчно кинти, но умеехме да ги изкарваме по-чевръсто по не най-легалните начини, но това го броя за оправност. Също така – можеше да ни пуснат в който и да е град, и да се оправим дори и без карта. И като казвам карта, нямам предвид Google карта, защото тогава нямахме дори пейджъри още. Имам предвид онези големи хартиени чаршафи, които сегашните пубери дори няма да могат да сгънат правилно. Това, на което сега му се вика „street smart“, също го притежавахме в повече.
Както и всички възможни начини (в реалността! не виртуални) да се измъкваме от неприятни ситуации, дали в училище, с родители или каквито и да е възрастни. Да не отварям изобщо темата за тормоза. Оо, ние оцелявахме в среда, в която ни биеха и учителите, и по-големите, и непознати възрастни, и съседи, а ако някой сглупеше и споделеше с родителите си, те най-малкото го наказваха сурово, защото щом е бил бит, значи е имало причина. Така че тук точката категорично е за пост-соц пуберите.
Обща култура
Тук точката ще я поделя. Половин за сегашните тийнове, само защото имат всичкото инфо на света на дланта си, чрез интернета в телефона. Не че са се юрнали да го попиват и да правят нещо смислено с него, но от малки все нещо усвояват и трупат. Половин точица обаче давам и на моите съвременници – младежите от 90-те, защото поради оскъдицата на информация и знания, бяхме по-жадни за тях, по-любопитни, намирахме си ги, макар и трудно и ги ценяхме, затова се стремяхме към тях.
Външен вид
Е, редно е точката и по този критерий да отиде директно при сегашното поколение пубери. Взимам предвид – така мисля, че е честно и нормално – най-добрите представители и практики в това отношение, а не най-лошите частни случаи. Аа, да уточня – под външен вид имам предвид облекло, стил и вкус. Не акне, очила и килограми. Та да, въпреки сегашните модни тесни дънчици с крачолчета над голото мъжко глезенче, има немалко представители на съвременната генерация с отличен вкус и стил. Ние се опитвахме тогава, ала, дали само заради дистанцията на времето, сега се вижда, че онези стилове не „остаряха“ добре.
Краен резултат: 3 и половина на 2 и половина точки за сегашните пубери…
Е, окей, според тази статия излезе, че ние, едновременшните пубери сме били по-смотани от сегашните тийнове, но пък при положение, че съм я писал аз, един от онези смотаняци, може би значи статията не струва и истината е точно обратното, а?
Вижте още:
„По наше време беше по-добре“
