Отивам на вечеря с приятели на баща ми. Доста успешни юристи на средна възраст, които ще срещна за пръв път. Очаквам сковано поведение и размяна на дежурни любезности, но заварвам двама закачливо прошарени тийнейджъри с раници, кецове и ветровки. Той вади от джоба си телефон с копчета, какъвто не съм виждала от поне десетилетие. „Клиентите … Продължете с четенето на „По наше време беше по-добре“