„Кого обичаш повече – мама или тате?“ бяха питани редовно едно време малките деца. Глупав въпрос. Детето мига още по-глупаво и понякога отговаря онова, което смята, че се очаква от него, но по-често първото, което му хрумва и то е „И двамата!“. После е доволно и си отдъхва, че е дало правилния отговор. Освен ако мама е очаквала да е тя. Съответно и таткото. Тогава няма угодия. Глупав въпрос наистина. Но може би появил се поради някаква причина. Тя може да е конкуренция между двамата родители кой е по-харесваният от детето. Може и да не е. Може да е игричка, в която те са вкарани от коментарите, очакванията и сеирджийството на баби, лели, чичовци, лелинчовци и всякакви такива.
Вижте още: Какво да попитаме детето, така че родителите му да ни намразят
На кого прилича повече детето – на майка си или на баща си – също популярна тема. Някой родител е целият одран, друг му е взета устата или очите, от трети са се прехвърлили само лошите черти, четвърти страда, че не се припознава изобщо в наследника си. И тук също има някаква разправия и цирк, на които генетиката е склонна да отстъпи и да остави родителите (и роднините?) да решат кое как е. И дали мама или тате е печелившият.
После имаме и казуса „Кого слуша повече детето“.
Таткото или майката? Дали слуша повече този, когото обича повече, или този, когото обича повече, го е глезундрил и малкото пишлеме заслужено му се качва на главата. Кой го учи на ред и дисциплина и се е заел с неблагодарната задача на направи човек от това безпомощно създание и кой пречи на това добро дело с угаждане и излишно гушкане? Кой раздава шамари за добро и кой разваля с доброта характерчето на дребоса? Патриархални разбирания сега вече се смесват с т. нар. либерални ценности, но и тук сравнението между подходите на родителите и чий е по-правилният си вирее чудничко.
Разбира се, особено в българската действителност, имаме и надпреварата кой е готов да се жертва повече в името на детето си! Да къса живо месо от себе си, да се лишава, да не си почива, да отделя от залъка и от глътката си, да е на ръба на силите си, дори когато не е належащо, само и само да излезе добър родител в очите си и в тези на всички останали. И да може един ден да обвини детето в тотална неблагодарност. Обичайно бащата не може да се мери с майката по жертвеност. Но е шампион по обвиненията в неблагодарност.
Та така де – глуповата игра. И горко му на детето, според мен. Но все пак – ако решите да играете „Аз съм по-готиният родител“, ето 5 топ ходове (кога уж по-неосъзнато и невинно, кога малко по-амбициозно и стратегическо), които може да не сте се сетили да ползвате в състезанието:
„Браво!“
Ползата от браво-то е мъглива. Най-вече защото детето бързо се приучава да прави нещо заради самата похвала, заради това родителят да е доволен от него. А не заради удоволствието от рисуването например. Но който от вас викне по-силното „Браво!“, „Страхотно!“, „Отлично!“, който го направи с по-голям възторг и по-силен блясък в очите, той има повече шансове детето да го търси по-често, защото му е по-приятно или му е по-забавно шоуто. Бъдете по-възторженият и ококорен родител и ще сте по-напред от другия.
Вижте още: Думата „браво“ е най-унищожителната дума в речника ви – част I
Добрият, лошият и злият
„Тате дава, мама – не“. Или пък „Мама дава, тате – не“. Този недаващият ще е Лошият и Злият едновременно. Позволено ли е да се яде шоколад, колко шоколад може да се яде, може ли да се яде шоколад в леглото, дават ли да се яде шоколад за закуска. За всеки от тези жизненоважни за много деца въпроси се търси по-„готиният“ родител – онзи добрият, който дава. Давайте, позволявайте, разрешавайте безразсъдно. И Добрият ще сте вие.
Вижте още: Любимият татко, лошата мама: Всяко дете има любим родител, но защо?
Подкупи
Може би най-използваният от родителите лост във взаимоотношенията с децата. По принцип. А когато се включите в състезанието кой е по-готин, това оръжие става още по-използвано. „Ако си измиеш ръцете сега, маминото/татиното, ще ти дам да гледаш още детско“ нека се превърне в „Кажи колко много ме обичаш, маминото/татиното и ще ти дам да гледаш колкото искаш детско“.
Топене
Малко по-груб, но защо да не е позволен подход, при който – за да не се обърква детето – му посочвайте директно и ясно недостатъците и греховете на другия. Може и да създавате ситуации, в които да ползвате тази тактика. Ако детето си остави половината шоколадче за утре, през нощта го изяжте и на сутринта, след като поизчакате хубаво да се нареве разстроено от празната опаковка, му кажете, че го е подял другият родител.
По-хубавият подарък
Нека за празниците подаръкът не е общ, а всеки родител да купува поотделно армагани, за да може детето да ги сравни и да реши коя вещ е по-готина. Съответно кой е по-готин родител. Колкото по-скъп дарът, по-добре, за да се натрие носа на другия родител, дори когато детето не може да прецени похарченото. В случай че подаръкът е общ и детето го е харесало много – може смело да посочите, че идеята е била ваша или че вие сте дали парите – според което ще помогне повече. Ако пък детето е разочаровано – използвайте предния подход – Топене.
И така – продължавайте усърдно. Поне докато детето стане пубер. Тогава играта приключва – защото просто и двамата ще бъдете обявени за смотаняци.
Вижте още:
