„Пазете се, мой скъпи генерале, не се отдавайте на ревността – това чудовище зеленооко, което прави смешни тез, които му служат за храна!“
Думите не са мои, а на злодея Яго от Шекспировата драма „Отело“ – може би най-знаменитата история за унищожителната сила на ревността в историята на световната литература. Не че се съмнявам в богатата обща култура на нашите читатели, но само набързо ще напомня за какво иде реч в пиесата. Яго успява да посее семето на съмнението в душата на Отело, че жена му, Дездемона, кръшка с лейтенант Касио с помощта на няколко хитри маневри и една злополучна кърпичка. В края на пето действие Отело, вече напълно умопомрачен от ревност, удушава с възглавница Дездемона и после се самоубива.
Вижте още: Убитите от мъжете си жени – дребен „семеен проблем“ в Азербайджан
Пет века по-късно все още има милиони Отеловци, които кръстосват майката Земя, и макар не непременно убийци, успешно превръщат своя и живота на половинките си в жив ад. Ами нормално е, ще възкликнете вие, който обича ревнува. А Ники Кънчев би добавил: „Добра логика, добра логика“. Само че ако в математиката сметката винаги излиза, в живия живот невинаги аксиомата „ако А, то B“ е вярна.
Опитвам се да обясня по остроумен начин (макар очевидно да не ми се получава), че щом има Отеловци, би трябвало да има и хора, които са пълната им противоположност. Хора, които не познават ревността. Те не душат като полицейски кучета дрехите на партньора си в търсене на издайнически следи от чужд парфюм или чуждо ДНК, нито пък заплашват, че ще се самоубият, „ако само още веднъж погледнеш колежката си така!“. Това са хора, които изпитват истинска и неподправена радост, умиление дори, когато разберат, че гаджето им си има гадже. Звучи невероятно, даже абсурдно и леко психопатско, нали?
Но моля, запознайте се с комперсивните любовници!
Има ли изобщо такава дума?!
Няма да намерите думата „compersion“ в Оксфордския речник, а автокоректорът на текстовия софтуер ще я подчертае с червена вълнообразна линия, защото според него тя не съществува. Неформалният речник на градския сленг обаче я дефинира като „тенденция да се възбуждаш вместо да изпитваш ревност и гняв, когато партньорът ти прави секс с друг човек“. Комперсивният любовник се разпознава не по червената вратовръзка, третия тестис или абонамента за канала Disney. Той изглежда и се държи напълно нормално, само дето може да го чувате да казва нещо от рода на: „Разтапям се от кеф всеки път, когато се обадя на мъжа ми и той ми каже да не го чакам за вечеря, понеже е в апартамента на една приятелка и тъкмо са се съблекли, за да влизат под душа“.
Вижте още: Как да преодолеем ревността във връзката?
Щом не ревнуваш, значи ли, че не обичаш?
Не знам за вас, но на мен изказването „Ревнувам те, защото те обичам“ винаги ми е звучало малко като „Бия те, защото те обичам“. Замисляйки се защо сме склонни да отъждествяваме едното с другото, стигнах до извода, че е така, понеже не можем да излезем извън рамките на моногамната картинка. Да, моногамията е общоприета парадигма в обществата от западен тип, но това не означава, че тя е абсолютното правило, към което всички без изключение се придържат. Има хора, които просто не вярват в наложения стереотип, че „светът е за двама“, както романтично-прекрасно го изпява Орлин Горанов.
За тях е също толкова нормално и приемливо да правят секс с различни партньори, колкото и да обичат повече от един вид чипс. Тези хора се самоидентифицират като полиаморни или суингъри. Те нямат нищо против да споделят партньора си с други, стига това да му носи радост и удовлетворение, и отчакват от него същото отношение. И не, те не са извратеняци, нито пък лоши хора. Просто са дашни! Англичаните са го казали най-добре: Sharing is caring.
Вижте още: Не сме ли всички полиаморни донякъде?
Жокер: Обади се на психолога
Психолозите, тези мили, умни хора, които знаят защо си гризете ноктите и обичате да носите кюлотите на баба си, отдавна са си написали домашното по темата за ревността. Върху комперсията обаче все още си блъскат главите, защото се затрудняват да разберат процесите и стимулите, които стоят в основата на този емоционален феномен. Но това не значи, че не опитват. Напротив!
През последните години темата е особено атуална сред учените, които специализират в сферата на еволюционната психология. След като се полутах из дебрите на нета, попаднах на Facebook профила на един 30 и няколко годишен асистент-професор по психология от университета в Южна Каролина. Човекът се казва Джъстин Могилски и през 2019-а с тогавашните си колегите си от Оукландския университет изследва реакциите на моногамни и немоногамни хора като ги вкарва във въображаем сценарий, според който партньорите им имат паралелна сексуална и/или романтична връзка с трети индивид. Резултатите от експеримента не ги изненадват: участниците, заявили себе си като стриктно монгамни, показват много по-високи нива на стрес, тревожност и депресия в сравнение със суингърите.
Ако ви е любопитно, бихте могли да участвате в най-скорошното проучване на Могилски тук. Условието е да сте имали поне един интимен партньор и, разбира се, да поназнайвате английски.
Може ли да се запишете на курс по комперсия?
Ако ме питате дали можете да научите себе си или някой друг да бъде по-малко ревнив и повече комперсивен, отговорът ми няма да бъде категорично „не“. Но няма да бъде и „да“. Нали се сещате, не е като да минете един курс по сладкарство и вече да можете да правите торта „Павлова“. Емоционалните ни реакции на определени стимули трудно подлежат на „поправка“, защото те са заложени в личностния ни баркод. Или си моногамен, или не си. Да, можеш да си наложиш със силата на волята да станеш веган и да започнеш да ядеш броколи вместо пържоли, но това не значи, че си променил същинската си месоядна природа. И все пак! Ако чувствате, че ревността прекалено много контролира ежедневието ви, има някои техники, които може да пробвате, за да овладеете негативните емоции, които ви измъчват.
Вижте още: Една трета от хората по света следят партньорите си онлайн
Първо…
Набийте в главата си, че партньорът не ви принадлежи. Той не е чайник, везана възглавница или домашен любимец. Той е човешко същество със собствена воля, което даже може изобщо да не обича разходките по плажа и помераните, както твърди, само за да ви угоди и да има мир вкъщи! В момента, в който осъзнаете, че това е индивид със собствено ЕГН и собствен живот, които вървят и със собствена четка за зъби, ще усетитие как неконтролируемата преди нужда да държите живота му под постоянно наблюдение отупска яката си хватка и отново ще можете да си поемете свободно въздух.
Второ…
Трябва да престанете веднъж завинаги да се ровите тайно в телефона му за евентуални подозрителни съобщения и да си въобразявате, че всеки път като каже, че ще закъснее след работа, защото ще ходи да изпие по питие с колегите, всъщност се извинява, за да изчука някого, който не сте вие. Трябва да се спрете и да се опитате да разберете кое ви кара да вършите безобразия. Най-вероятните причини някой да развие клинична мнителност към партньорите си е дълбоко вкорененото усещане за непригодност и отрицателна себестойност, както и неприятни спомени от предишни връзки. С други думи, за да подозирате настоящето си гадже в изневеря, най-вероятно предишното ви е разказвало играта.
Вместо да хабите енергия и нерви, за да търсите кърпичката на Дездемона, намерете по-смислено и градивно занимание за изтерзания си ум. Защото не е нужен един Яго, за да ви каже, че ако продължавате така, рано или късно „зеленоокото чудовище“ ще ви докопа и ще ви изяде.
Вижте още:
Могат ли да оцелеят връзките от разстояние и защо отговорът е „Не!“
