Омръзва ли ви понякога от феминизъм? Струва ли ви се, че целият диалог, свързан с него, напоследък се върти около това кой следващ супер герой трябва да се превърне в героиня в някой холивудски римейк, около местоимения, някоя изкуствено наложена квота, или около някой поглед, отправен от мъж към жена, и оказал се по-похотлив от приемливото за нея? Ако ви се струва така, значи сте хора с късмет – не сте всяка трета жена, пострадала от някаква форма на насилие, основана на пола ѝ, не търпите ежедневни сексистки коментари по свой адрес, или пък общо за жените, не сте попадали на врати, които са затворени за вас, не сте срещали хора, които не вярват, че тези неща се случват навсякъде около нас, доволно често. Когато чуете за убийство на жена, имате привилегията да изгасите телевизора. Може би не вярвате в привилегиите. Значи сте се родили на място, където имате привилегията да не вярвате в тях. Не сте се родили човек в Афганистан например. Или още по-лошо – жена в Афганистан.
Вижте още: „Чак пък всяка трета да е пострадала от насилие…“
Докато талибаните и представителите на гражданското общество на Афганистан преговарят в Осло със западни дипломати по покана на норвежкото правителство, а ООН за пореден път предупреждава, че 22 милиона афганистанци за изправени пред остър глад, режимът в страната танцува по тънката граница между легитимното и незаконното, като избягва да поеме твърд ангажимент за спазването на човешките права на жените и достъпа на момичетата до образование. Повечето средни училища остават затворени за момичета, а гимназиалните учителки, които не са получавали заплата през последните седем месеца, прибягват до просия по улиците, за да изхранват семействата си. Международната общност се стреми към баланс, при който едновременно да отговори на неотложните нужди на хората, застрашени от гладна смърт през настоящата зима, но и да не отстъпи от ултиматума да не се погазват основни човешки права от режим, който не отхвърля категорично тези искания, но и не ги приема. Особено що се отнася до жени и момичета.
Към момента поетото от талибаните обещание е училищата и университетите да бъдат отворени отново за женската част от населението до края на месец март. Предстои да видим ще се случи ли това и каква ще бъде реакцията на останалата част от света, ако то не се случи. Дали пък няма да доведе до оттегляне на решението на САЩ за размразяване на 3,5 милиарда щатски долара от Федералния резерв в активите на Афганистан, което от своя страна пък би поставило в опасност десетки хиляди хора в страната, сред които и деца.
Вижте още: Дължим на афганистанците поне разбиране
Режимът на талибаните в Афганистан е преимуществено потиснически по отношение на жените. Откриването на равновесие между спазването на международен ангажимент за гарантиране на човешките права, запазването на културната легитимност и осигуряването на финансова подкрепа по начин, по който да не бъдат оставени хора да умират от глад, но и да не бъдат стимулирани нехуманни обществени практики, е било и остава неравенство с твърде много неизвестни. Ако приложим към ситуацията в Афганистан твърдението от стария компас за политическа ориентация „Няма цивилизовани и нецивилизовани общества, има само различни култури“, то, независимо дали се определяш като консервативен или либерален, кой, по дяволите, е правилният отговор, с който не противоречиш на самия себе си? Може би ще разберем как си отговаря Западът на срещата на върха на ООН в края на март, когато ще се обсъди потенциалното увеличаване на помощите за облекчаване на хуманитарната криза в страната.
От изминалия август насам събитията в Афганистан отново доказват, че по време на криза правата на жените първи се обезценяват.
Успоредно с тоова демонстрират и склонността на ООН и на света, който обичаме да наричаме цивилизован, да приемат като аксиома спорни културни норми, при които момичетата и жените са поставени в риск от тежки физически наранявания, поставяне в подчинена позиция и отказ от базови човешки права. Едно от предложенията на Международната женска лига за мир и свобода е за засилване на дейността на мисията по наблюдение на човешките права с фокус върху гарантиране на правата на жените. Но дали само това би било достатъчно?
Налагането на система за джендър апартейд в Афганистан изключва жените от всякакъв диалог в настоящия продължителен извънреден хуманитарен сценарий, а именно сега техните идеи и принос са най-необходими. Случващото се гарантира, че краят на конфликтите и несигурността няма да настъпи скоро.
Към момента в Афганистан зачестяват случаите на детски бракове, забраната за работа на жените и цялостното налагане на полово сегрегирана система в страната след овладяването ѝ от талибаните. Според пакистанския нобелист Малала Юсафзаи обаче именно сега е правилното време за световните сили да изпратят ясно и открито послание към талибаните, че, що се отнася до гаранцияа за човешките права, място за компромис липсва. Настоящото разпадане на обществената рамка увеличава всички рискове, но едновременно с това предоставя и възможност за решителна намеса в посока предефиниране на половите норми, преди ситуацията да се е успокоила и бетонирала устойчиво по архаичен и нехуманен начин, който е изгоден за управляващото мнозинство, не вади от комфортната зона онези, които искат да се потупат по рамото, че са разрешили финансовата страна на една разгаряща се криза, и всъщност е напълно пркатически безразличен за всички нас, които ядем чипс пред монитора и си задаваме въпроса кому е нужен феминизъм.
Изходът от този момент ще бъде решаващ не само за жените в Афганистан, но и за генералното послание, което светът изпраща към самия себе си, и ключово за международната сигурност. Дори и за тези от нас, които имат привилегията кротко да си стоят у дома и да броят с гняв колко представители на различни раси и полове са налице в новия сериал по „Властелинът на пръстените“, независимо от коя страна на политическия компас духа вятърът на тяхното клавиатурно недоволство.
Вижте още:
