Нормално е родителите да желаят най-доброто за децата си, да искат да ги видят преуспели, щастливи и отдадени на забележителна професия. Но когато обичайното желание за успех на наследника се превърне в нещо прекомерно, нещата стават далече от приятни. Напористите, амбициозни възрастни започват да дразнят всички, но най-вече вредят и потискат собственото си дете.
Вижте още:
Твърде напористите родители често имат добри намерения дълбоко в сърцето си и съвсем искрено вярват, че когато вложат огромни усилия за образованието или поведението на децата, ще им помогнат да постигнат забележителни успехи в бъдеще. Но истината е, че всъщност този вид възрастни просто виждат успеха на децата и постиженията им като отражение на своите родителски усилия и на самите себе си.
Всички без изключение копнеем нашите деца да са преуспели, щастливи и да имат приятели, но въпросът е какво правим за да постигнем тези цели. Именно в подходът е разликата между напористия родител и онзи, който подкрепя детето и единствено иска то да се справя добре. Разликата е в това, че в първия случай детето няма никакво свое лично пространство, което се отразява на самочувствието му и увереността. Когато на детето му се налага постоянно да ходи на занимания, да изпълнява десетки цели и да покрива сериозни изисквания, то започва да обезценява само себе си.
Ето признаците, че сте прекалено напористи и твърде амбициозни родители и вероятно с това вредите на детето повече, отколкото му помогнете.
1. Не слушате, когато детето казва от какво има нужда
Ако запълвате времето на малкото с прекалено много занимания и не му давате време да бъде себе си или да се забавлява, ако то не може да каже от какво има нужда, или изразява нуждите си, но вие не го слушате, то тогава вероятно сте напористи и твърде амбициозни.
Ако през по-голямата част от времето говорите на детето, вместо да го слушате, ако сте критични и винаги го поправяте, наблюдавате го под лупа и му давате съвети без емпатия и съчувствие, по-скоро ще му навредите, отколкото да му подсигурите бляскаво бъдеще.
Опитайте се да изслушвате, когато казва или показва какви са нуждите му, замислете се от какво в действителност се интересува, вместо да смятате, че знаете най-добре какво трябва да прави. Преценете кои са неговите сили и заложби след това го запишете на в клубове по интереси, в които то само избира и желае да участва, а не в „престижни“, „модерни“ или „перспективни“ занимални.
2. Поставяте му нереалистични цели и имате нереалистични очаквания
Например, ако детето е едва на 3 години, но вие твърдо сте решили да го направите концертмайстор и го карате да свири като Моцарт, или пък ако сте решили, че на 5 е крайно време да се насочи към професионалния футбол, въпреки че то няма никакъв интерес към това – е време малко да се спрете.
3. Детето постоянно ходи на участия и прослушвания
Има доста родители, които не жалят сили и средства, за да запълват времето на децата си с различни състезания, клубове по интереси, прослушвания, частни уроци и прочее, само за да станат успешни. Децата подсъзнателно желаят да се харесат на родителите и да задържат любовта им и чувството си за принадлежност към семейството, затова ще се опитат да угаждат на родителя, който ги задължава да полагат понякога прекомерни усилия.
Но децата не могат да знаят дали тези усилия не им вредят всъщност и не ги бутат в посока, която не е тяхната. Това често се случва с първите деца, които често се очаква да изпълнят подсъзнателните очаквания на родителите. В резултат тези деца може да подтиснат онази част от себе си, която не се харесва на родителите.
4. Свръхкритични сте
Ако родителите постоянно критикуват усилията на децата, това може да ги уплаши и те да престанат да изразяват своето мнение. Ако родителите се подиграват, присмиват или критикуват детето, това може да е признак, че са прекомерно настойчиви.
Лошата новина за тези родители е, че ако детето винаги се стреми да им се хареса и винаги поглежда към тях, преди да изрази своето мнение, значи са прекалили и ще възпитат човек, на който му липсва чувство за собствена значимост и който трудно изразява своите нужди.
Вместо да бъдете свръхкритични, оценявайте децата си и търсете техните силни страни. Прекомерният натиск може да причини повече болка, отколкото добрина – и да бъде наистина разрушителен за децата, защото изискванията към тях са и без това високи в училището. Затова ако родителите са мили и доброжелателни, те ще компенсират натиска от страна на обществото, вместо да го засилват.
5. Детето ви е тревожно и емоционално
Напористите родители действат травматично на децата и те да се почувстват тревожни. Това се отразява и на начина, по който регулират своите емоции. Децата започват да се усещат под постоянен натиск и така, сякаш не са достатъчно добри и каквото и да направят, то не е достатъчно. Това може да ги възпита така, че като възрастни да станат хора, които не желаят да поемат рискове, не искат да се учат или да опитват да правят каквото и да е, защото се страхуват, че не са достатъчно добри.
6. Притеснявате се дали детето ви няма да се провали и копнеете връстниците му да се провалят
Напористите родители често имат изкривена представа какво представлява „провала“. Те също така може да искат другите деца да се провалят или да бъдат болни в деня на състезанието, така че детето им да „успее“ и да е „първо“.
Ако се боите, че се превръщате в такъв тип родител, престанете да записвате детето в състезателни мероприятия. Вместо това го насочете към занимания, в които най-много се цени индивидуалността, а не победата.
7. Детето видимо не се забавлява
То може да не е чак толкова добро в дадения спорт или свирене на инструмент, но не е важно дали имат талант, а дали се наслаждава на онова, което прави.
Да си добър в нещо не означава автоматично, че то ти носи радост. Основният фокус трябва да бъде към онова, което наистина носи удовлетворение, вместо към това, в което детето има заложби,
Добре е за децата да опитват много нови неща, да са отворени към нови изживявания и родителите да окуражават това и да вярват, че детето само ще намери своя път и силните си страни.
8. Изживявате своите мечти чрез децата си
Ако не сте успели да задоволите собствените си очаквания към живота, е възможно да ги прехвърлите на своето дете. Например винаги сте искали да свирите на пиано, но не сте го направили, затова насочвате детето в тази посока. Но се замислете: може би не е много късно за вас да опитате все пак да следвате мечтите си. По-добре се съсредоточете върху собствените си желания, вместо да ги прехвърляте на невръстните плещи на детето.
Да си напорист, свръхамбициозен родител може да се отрази лошо върху самочувствието, увереността и независимостта на детето. А ако не му разрешавате да бъде независимо, то няма да се научи как функционира светът на възрастните.
Става дума за правилния баланс – да окуражаваш и да мотивираш детето, но също така да го изслушваш, да го оценяваш и да намираш силните му страни.
Вижте още:
