Глобална тенденция е хората да стават родители за първи път на все по-напреднала възраст. Особено актуална е тя в развитите страни, като далеч не е валидна само за популярните холивудски звезди, например като Джанет Джаксън (родила първото си дете на 50 г.) и Джордж Клуни (очакващ да стане баща на близнаци на 55-годишна възраст).
Ако само преди 2-3 десетилетия на мъжете и жените над 35-годишна възраст, които все още не са създали семейство, се e гледало като на „стари ергени“ и „стари моми“, то днес все по-често бракът след 35-40-годишна възраст е за предпочитане пред този в зората на младостта.
Разликите между страните от Западна Европа и България
По данни на CBS – холандският еквивалент на Българския статистически институт – всеки шести мъж, станал баща за първи път през 2011 г., е бил над 40-годишна възраст. А средната възраст на станалите за първи път бащи холандци през същата година е 32,4. Само преди няколко десетилетия тази възраст се е възприемала като късна за първо дете.
През 2015 г. 25,7 години е средната възраст, на която жените в България стават майки за първи път. Това поставя страната ни на първо място в класацията на най-ранната средна възраст, на която жените раждат за първата си рожба. На „дъното“ в тази класация са испанките и италианките, които, в рамките на Европейския съюз, раждат най-късно първите си деца, съответно на 30,4 и 30,6-годишна възраст.
Въпреки тенденция в Западна Европа обаче, в България все още на по-късното майчинство и бащинство се гледа като на „последен влак“ – въпреки че възрастта, на която хората стават родители за първи път, и тук се увеличава значително. Очакващите дете след 40-годишна възраст родители често чуват разнообразни подмятания, които в повечето случаи не са основателни, и разнообразни митове, с които биват порицавани за решението си да създадат семейство „толкова късно“. Например „когато взимаш детето си от училище, ще го питат пак ли баба ти/дядо ти идва да те вземе“. Или пък „детето ще се срамува от белите ти коси“.
Ето кои са основните митове, които целят да откажат напълно способни да бъдат добри родители на по-късния етап на младостта си хора. Или поне да се чувстват виновни, че не са го направили тогава, „когато му е било времето“.
Мит 1. „Няма да ти се занимава с децата, когато остарееш“
Напълно нормално е повечето хора на възраст между 45 и 50 години, чиито деца вече са завършили гимназия и тепърва очакват да бъдат зарадвани с внуци от тях, да гледат на късното родителство като бреме. Все пак те са преживели всички трудности, свързани с отглеждането на един човек от раждането до студентските му години и надали биха искали всичко това да ги сполети наново – макар и нерядко да има доста прилични изключения. Все по-често се случва например по-големи батковци и каки в студентска възраст да прибират от детската градина по-малките си братчета и сестричета в края на работния ден, което е доста сладка гледка.
Но заклеймяването на по-възрастните родители като по-лесно уморяващи се е неоснователно. Както има жизнени и в добра физическа форма хора на 80-годишна възраст – които всеки уикенд изкачват Черни връх или активно работят в своята градина (в зависимост от това дали са граждани или селяни), така има и хора, които на 45-50-годишна възраст вече се чувстват твърде стари за каквато и да била активност. Тоест най-важната по отношение на късното родителство крачка е личната мотивация на всеки индивид – която се базира на различни фактори (здравословно състояние, способност да обгрижваш другиго и самочувствие), не на обществените догми.
Когато говорим за позитивите и негативите от по-късното родителство, важно е да се отбележи, че животът на по-младите родители е свързан с много повече напрежение – защото те трябва да се стремят хем да бъдат добри в отглеждането и възпитанието на своите деца, хем да бъдат безупречни в кариерата си. Това съчетание на „две дини под една мишница“ без съмнение уморява. Но когато човек, макар и да е в края на своята младост, никога преди това не е бил родител и се намира в добро здраве, нещата стоят по съвсем различен начин. По-възрастните хора обикновено са се „наживяли“, изградили са своята кариера, имат повече житейски опит, обикновено имат и по-голяма финансова обезпеченост. Много от тях са напълно подготвени да предприемат крачката да бъдат отговорни и добри родители, макар и над 45-годишна възраст.
Мит 2. „Ще оставиш детето си сираче“
Няма никакво съмнение в това, че колкото по-възрастен става един човек, толкова повече се увеличава вероятността да почине. Но е мит възприятието, че по-възрастните родители едва ли не обричат децата си на риск да останат сираци преди да навършат пълнолетие.
Френската статистика отчита, че при навършилия 45-годишна възраст родител има 12,1 процента вероятност да почине преди детето му да навърши пълнолетие. Тази вероятност при станалите родители на 35-годишна възраст е 5,4 процента, а при 20-годишните – 1,5 процента. Следователно вероятността да оставите детето си без вашата опора преди то да навърши пълнолетие, в случай че станете родител на 45 години, е около 1/10. Това при всички положения не може да бъде представено като „твърде вероятно да се случи“, още по-малко пък като „почти сигурно“.
Мит 3. „Няма да доживееш да видиш внуците си“
По-възрастните родители имат повече мотивация да следят здравословното си състояние и да се поддържат в добър тонус, тъй като те са двойно мотивирани да бъдат максимално дълго време опора на своите деца. Тази мотивация при всички положения ги прави по-активни и здрави. Те обикновено нямат време да се залежават и занемаравят, което е характерно за хората с напредъка на възрастта.
Социолози и психолози са категорични, че по-възрастните родители са по-спокойни и живеят по-дълго, тъй като са по-стабилни емоционално и финансово. Докато повечето хора с по-малки деца се чудят как 50-годишен човек може да имат енергията да тичат след тях, всъщност се оказва, че по-възрастните родители страдат от по-малко стрес и живеят по-дълго.
Средната продължителност на живота в България днес е 74,32 години, а средната за всички страни в Еврпейския съюз е 78,82 години. За сравнение, през 1995 г. продължителността на живота в България е била средно 71,05 години – тоест за последните 20 години продължителността на живота на българите се е увеличила с 4 години.
Освен това, че хората днес живеят все по-дълго благодарение на напредъка в медицината, прогнозите за продължителността на живота в бъдеще също са положителни. Според прогнозите на Икономическия и социален съвет на ООН, публикувани през 2015 г., очаква се продължителност на живота на родените в началото на 90-те години на 20. век да е над 90 години, а на родените през 2010 г. – над 100. Очаква се дори сред родените около 2010 г. да се откроят и първите дълголетници, които ще доживеят до 150-годишна възраст.
Поради изброените по-горе причини вероятността да не доживеете внуците си, в случай че станете родител за първи път след 45-годишна възраст, е по-скоро преувеличена, отколкото реална.
Мит 4. „Прабаба ти навремето е раждала докато е била млада“
В обществото, често се възприема, че начинът на живот на нашите предци, които обикновено са живели на село и ежедневно са полагали усилия за насъщния си на полето, е най-правилен. Но разбиранията за „правилен“ начин на живот днес и преди 100 години са различни, също както са различни и възможностите които имаме ние днес, в сравнение с нашите предци.
Дори и да приемем, че животът преди 100 години е бил „по-правилен“, наистина голяма заблуда е възприятието, че нашите предци са ставали родители само докато са били млади.
Преди откриването на антибиотичното лечение и ваксините половината деца са умирали още преди да влязат в пубертета, затова повечето жени са раждали колкото е възможно повече деца. И противно на възприятията, жените са раждали не само в своята младост, а практически докато са били живи и докато е позволявал техният биологичен часовник. Тоест дори и в миналото така наречените „късни раждания“ са се случвали често.
Мит 5. „Ще се подиграват на детето, че дядо му го взима от училище“
Факт е, че децата понякога са жестоки, особено поради предразсъдъците, стереотипите и табутата, които усвояват от своите несъобразителни родители и от обществото.
Но както децата може да намерят повод да се подиграват на друго дете заради това, че баща му е на възрастта на неговия дядо или поради това, че майка му е с побеляла коса, така биха могли да се подигравати за много други неща, които практически не зависят от волята на детето – например за това, че са му големи ушите, че е с наднормено тегло или за това, че носи очила.
Ако станете родител след 45-годишна възраст, важно е да научите детето си да подминава евентуалните подмятания и да му обясните, че не трябва да се срамува от това, че се е родил в семейство на по-възрастни родители, а да бъде щастлив от този факт. Избройте му привилегиите, с които то разполага благодарение на факта, че появата му е желана и планирана. Независимо от хорските подмятания, бъдете сигурни, че когато порасне вашето дете ще си даде сметка, че е получило от вас цялата любов, която заслужава.
Мит 6. „Децата на по-възрасните родители се раждат увредени“
В действителност децата, родени от по-възрастни родители, е по-вероятно да се родят с вродени увреждания. Диабетът, аутизмът, някои автоимунни заболявания и невропсихини разстройства например се свързват с по-голямата възраст на майката. Макар и много от тези изследвания често да се оспорват от други такива, почти всички лекари, освен с другите фактори, ги асоциират и с възрастта на родителите. Но всичките тези случаи са редки изключения, като повечето майки над 40-годишна възраст раждат напълно здрави деца. А и повечето от тези увреждания в наши дни може да бъдат открити още преди детето да се роди.
Мит 7. „Децата на по-възрастните родители са по-глупави“
Няма нито едно неоспоримо доказателство, че децата на по-възрастните родители са по-глупави или по-умни – макар и да се разнасят митове и в двете посоки.
През 2005 г. е проведено изразелско изследване, според което децата, чиито родители са били на възраст между 25 и 44 години, когато са били родени, показват много по-добри резултати от тези на най-младите и най-възрастните бащи, станали родители съответно под 25 или над 44-годишна възраст. Но друго изследване от 2009 г. разкрива тъкмо обратната тенденция – че децата на по-възрастни родители показват по-високи резултати в училище.
Различните изследвания разкриват коренно различни резултати по отношение на интелигентността. Затова е несериозно да се твърди, че децата на по-възрастните родители са по-глупави или по-умни.
***
Всеки човек е отделна вселена – всеки има различна съдба и животът му протича по различен начин. Съответно и всеки човек се чувства готов да стане родител за първи път на различна възраст. Затова е твърде повърхностно да се възприема, че по-младите родители са по-добри от по-възрастните – както и обратното.
Докато се водят спорове дали е нормално жена на 50 години да роди първото си дете или мъж да се сети, че иска да бъде родител чак на 60 години, хората често забравят, че най-важното за едно дете е да бъде обичано. За щастие, научният прогрес ни позволява да бъдем все по щастливи, включително и да живеем по-дълго. И пак за щастие, човек може да обича и да обгрижва другиго на всякаква възраст – както на 18, така и на 58.
Изп. източници:
https://www.cbs.nl/en-gb/news/2011/39/one-in-six-first-time-fathers-over-40 ;
http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/6829228/3-13052015-CP-EN.pdf/7e9007fb-3ca9-445f-96eb-fd75d6792965
http://www.un.org/esa/population/publications/longrange2/WorldPop2300final.pdf
http://www.un.org/en/development/desa/news/population/2015-report.html
