Въпреки че в модерното ни общество етикирането на хора и нации по какъвто и да е признак се счита за осъдителен анахронизъм, все още съществуват негативни стереотипи, които са пуснали толкова дълбоки корени в мисленето ни, че би било чудо, ако скоро успеем да се отървем от тях.
Момиченцата трябва да си играят с кукли…
Момченцата не бива да носят рокли…
Блондинките са повърхностни…
Слабите са красиви…
Французите са арогантни…
Гърците са мързеливи…
О да, и да не забравяме, че мъжът трябва да е по-висок от жената! Понеже някак не стои добре в очите на хората една такава непропорционална двойка.
Ах, тези късогледи хорски очи!…
Казват, че в тъмното всички котки са сиви и в леглото всички хора са равни. И си е така. Когато говорим за секс, ръстът наистина няма значение. Е, освен ако двойката не обича да го прави в позата 69, защото тогава вече „Хюстън, Хюстън, имаме проблем“. Но стига участниците да са достатъчно сръчни и ерогенните им точки да работят, изобщо няма значение дали единият партньор е баскетболен състезател, а другият, да кажем, Питър Динклидж. Защото сексът е хубав, не когато чукаш манекенка или нацепен симпатяга, а когато е с партньор, по който си падаш – без значение от пол, раса, интелектуален капацитет и физически характерситики.
И все пак стереотипът за „правилната“ ръстова разлика съществува. И е упорит като екзема.
Бидейки самата аз с ръст по-нисък от средния за жена, заради което цял живот съм имала проблеми, много ми се искаше с този текст да натрия носовете на всички задръстеняци и шовинисти, които са на мнение, че ръстът е този, който определя ролите не само в секса, но и в една връзка. Да си отгоре значи да си доминиращ, властен и мъжествен, а за този отдолу е отредена ролята на многострадалната Геновева – слаба, крехка и с очи, изпълнение със сълзи на благодарност към този, който я „пори“. Поренето по темата в интернет обаче произведе едно огромно разочарование у мен. Защото се оказа, че този конкретен стереотип всъщност е научно обоснован!
Ако интервюираме госпожа Еволюционната Биология, тя ще каже, че е напълно нормално жените да търсят по-високи партньори, понеже високият ръст подсъзнателно се асоциира със сила, власт и най-важното – потентност. Интересен факт е, че тези, присъщи още от памтивека на патрирхалните общества норми са се прехвърлили и в модерните куиър общности, където правилото за по-високия партньор да е пенетриращият, ergo доминиращият, също важи с пълна сила. Високите хора във всички култури се възприемат като потенциално по-надежни, по-привлекателни, по-успешни. Те са буквално и преносно с една глава по-високо от другите в обществото, а освен това са и глави, здраво завинтени върху торса на собствените си семейства, защото се явяват носители на благоденствието и сигурността. Затова е съвсем логично високите да са големите лъжици, в които ние, мъниците, чаените лъжички, уютно се сгушваме под завивките.
През 2014 г. научното списание PloS Оne публикува проучването на изследователи от Карловия университет в Прага, според което човешкият ръст влияе върху сексуалните предпочитания и избора на партньор както при хетеро-, така и при хомосексуалните двойки. Чешките учени са направили мащабно онлайн проучване, резултатът от което показва, че по-ниските мъже и жените предпочитат по-високи партньори от мъжки пол, а от своя страна мъжете, които приемат доминираща сексуална роля в една връзка, не са склонни пасивният им партньор да е по-висок от тях, бил той мъж или жена.
Значи ли това, че хайтизмът в секса е реалност?
Да му се не види, да! Явно размерът наистина има значение – макар и да не става въпрос за оня размер.
Хайде да си разкрием картите и да поговорим честно. Факт е, че много мъже – хетеро, гей, би, без значение – нарочно не споменават ниския си ръст в сайтовете и мобилните приложения за запознанства, защото се притесняват, че още преди първата среща ще бъдат пренебрегнати или направо блокирани. А ако изобщо се стигне до първа среща на живо, сценарият е ясен. „Здрасти, приятно ми е – Мимито95. Ъ-ъ, абе нещо много си ми нисък. Защо не каза, че си кинта и двайсе? Не бе, не че нещо, ама си ми до рамото, пич. Мисля, че няма да се получи между нас.“
Мдаа, ниският ръст определено е проблематичен за хетеросексуалните мъже, както и за тези гейове, които, напук на наложения стереотип, че ниските не ги бива да са „tops“, обичат да са отгоре. Имаше един виц, че ако си готина мадама, няма значение, че гаджето ти е висок колкото Алф, понеже като си седне на портфейла, става метър и 90. Подобни хуморески обаче не подобряват психическото състояние на „Алфовете“ по света – дори на тези с най-дебелите портфейли.
Наполеоновият комплекс е превърнал живота на много съвременни мъже в ад.
Всъщност комплексът е несправедливо кръстен на френския император с шапка във форма на сиропирана тригунка, защото за времето си неговите 170 см са били напълно нормален среден ръст за мъж, а нездравата му жажда за власт и могъщество е нелепо да се обяснява като подсъзнателна компенсация за ниския ръст. Но понеже еволюцията е кучка и в днешно време 170-те сантиметра са само спирка на 13-годишните към по-големи висоти, обяснимо е защо възрастните мъже, спрели на този ръст, страдат. Или и да не страдат, биват тайно или явно подигравани като се хванат с по-високи мацки. Затова и новата любимка на младото поколение, Зендая, неотдавна откачи от ярост, понеже трябваше да обяснява защо, извинете, гаджето й, Том Холанд, е по-нисък от нея. Затова и друга холивудска звезда, Том Круз, от десетилетия прилага всякакви трикове, като например завоалирана платформа в токовете на обувките, за да не изглежда чак толкова нисък, позирайки до колежките си. Затова и собственият ви мъж неволно се повдига на пръсти, когато застава до баща ви – Боримечката, докато двамата дерат прасе.
Да си по-нисък от жената до теб продължава да е стигма. Форма на жигосване. Повод за ниско самочувствие и скрити комплекси, които понякога избиват в пасивна агресивност, депресии и нежелание за социализация. И никоя народна мъдрост като например „Нависоко акъл не вирее“ не може да убеди тези хора, че не ръстът е техният проблем номер едно, а по-скоро дефицити на характера, които остават неглижирани на фона на фиксацията върху „унизителните“ 170 сантиметра.
Няма да споря – да си висок е страхотно. Всъщност само подозирам, че е така, понеже няма как да знам от личен опит. Но е факт, че високите винаги са с предимство. И не говоря само за предимство в супера, където сами си взимат продукти от най-високите рафтове, или в претъпкания бар, където винаги могат да си стабилизират халбата с бира върху главата на гаджето.
Изобщо не храня илюзии, че в скоро време ще престанем да преценяваме потенциалните си сексуални партньори въз основа на височината им и как ще изглеждаме на сватбените снимки, ако той не се вижда иззад четириетажната торта. Но като за финал ми се иска да окуража нашите „джобни“ читатели, най-вече тези от мъжки пол, като им напомня, че най-хубавите неща в живота са тези в малките опаковки. И ако не са се убедили в това при някоя от последните си покупки, да питат нашия приятел Питър Динклидж. Пичът знае най-добре.
Вижте още:
„Жена съм и не се бръсна, проблем?“: Възход и падение на епилацията
