Изневярата е болезнена тема за много хора. Практически няма човек, който да не е бил някога зарязан заради някой друг, или сам да не е изневерил, или да не е станал свидетел на изневяра в семейството или сред близките си, или да не е бил част от любовен триъгълник…
Тежката карма на изневярата понякога саботира бъдещите ни връзки. Някои хора се боят да се доверят. Други решават, че е добра идея да оковат новия си партньор и да му закачат табелка: „А, си изневерил/а, а, никога повече няма да ме видиш“. Трети се впускат в „отмъстителна изневяра“, за да заглушат воплите на нараненото си сърце. Изневерилите пък понякога започват да се самосъжаляват и да страдат заради постъпката си.
Изобщо, изневярата често води след себе си куп неприятности.
Нормално е след изневяра връзката да се разпадне, защото в сексуалното вмешателство на трети човек в отношенията трудно може да се намерят позитиви. Редки са случаите, когато изневярата служи за сигнал за проблеми в двойката и като следствие от нея и двамата активно решават да заздравят връзката си.
Във всички случаи има няколко заблуди за изневярата, какво и няколко истини, които обясняват психологическите предпоставки да се стигне до нея. Нима всичко е заради инстинкта за размножаване? Или заради нуждите, които не срещат разбиране в съответните отношения?
Факт: Ако са ви изневерили – причината не е във вас.
При трудности в основната връзка, понякога изневярата се появява като резултат на това, че единият се е боял от конфликт и конфронтация, затова и е решил „да изпусне парата“ встрани. Това е пасивно-агресивно поведение, което директно сочи към проблемите във връзката.
Мисленето в ключ „ако моите нужди не са задоволени в тези отношения, имам право да ги задоволявам другаде“ може да доведе до системна изневяра. Вероятно в такъв случаи става дума на липса или проблеми в комуникацията във връзката. Да не комуникирате нуждите си с партньора си означава, че не желаете да подобрите отношенията си. Това поведение също така е характерно за хората, които усещат, че сякаш нямат контрол над връзката.
Понякога изневярата се дължи на стремежа на партньора към комфорт. Оказва се, че често хората изневеряват от безнадеждност. Те са се предали, но не искат да сложат край на отношенията си, често заради логистични причини (пари, деца, начин на живот, навик, удобство).
Понякога изневярата също така се използва като начин да се прекрати една връзка и се прави дори с надеждата да бъдеш хванат. По същество такова поведение имат хора, които действат напук. Същевременно това може да се използва и като инструмент за бягство от отговорност.
Разбира се, нито една от тези причини не извинява изневярата. Във всички случаи, ако партньорът е „отишъл в страни“ – не обвинявайте себе си за това. Той има проблеми, а не вие.
Лъжа: Мъжете не могат да бъдат верни.
В човешката цивилизация от векове се прокрадва невярното схващане, че мъжете физически са неспособни да се обвържат, което се дължи на тяхната биологична неспособност да бъдат моногамни. Това често се използва, за да рационализира това поведение както от страна на изневерилия, така и на онзи, с когото е извършена изневярата.
Но това, разбира се, е мит, който се основава на предположението, че мъжете не могат да се обвързват и единственото, което ги задържа във връзката е сексът.
Стереотипът, че мъжете не искат връзка, след като могат да намерят достъпен секс навсякъде, е доста вреден – а е и неверен.
Според публикация в Journal of Social Psychology, мъжете всъщност се влюбват по-бързо, отколкото жените. Не само това, но те също така и показват, че са влюбени по-рано, отколкото жените. Заради социалните и културните стандарти на хипермъжествеността обаче, се смята, че мъжете са по-малко емоционални от жените. И когато хипермъжествеността се комбинира с мита, че мъжете не могат да бъдат верни, който често се предава от бащите към синовете – се получава болезнената комбинация от мъж, който смята, че е напълно в реда на нещата да изневерява на половинката си без угризения.
Факт: и мъжете, и жените изневеряват.
Обикновено се приема, че мъжете са онези, които изневеряват по-често. Но изследване от 2011 година на Университета в Индиана установява, че мъжете и жените изневеряват еднакво, но в различни възрастови диапазони.
Възрастта има съществено значение, когато става дума за вярност. В двойките до 30-годишна възраст обикновено жените са по-склонни да изневерят, а след 30 – тази роля се пада на мъжете. Най-забавното е, че след 80 годишна възраст мъжете са 4 пъти по-склонни към изневяра, отколкото жените!
Но причините защо жените и мъжете изневеряват винаги са лични, а не биологични. Най-честата причина да не си верен е, че в основната ти връзка има проблеми, които не могат да бъдат решени директно.
Изследванията сочат още, че мъжете и жените се нуждаят еднакво много от секс. Така че митът, че мъжете са похотливци, които задължително трябва да се подчинят на своето либидо, е абсолютно оборен.
Лъжа: Съвременната култура е виновна за разпространението на изневярата.
Всеки, който е чел френски класици знае, че това е абсолютно невярно – да имаш авантюра е било практически задължително за всичките благородници след Революцията във Франция. Просто през дългите векове на патриархат, изневярата често е представяна по-скоро като привилегия за социално по-свободните мъже. Но това не обяснява факта, че мадам Ема Бовари от едноименната книга има не един, а поне двама любовника успоредно с брака си. Нито че в далечна Русия Анна Каренина така и не успява да обсъди проблемите с мъжа си (а и няма никакъв шанс да ги обсъди) – проблеми, които я тласкат към страстната й изневяра.
Но в епохата на Tinder, бързите запознанства и връзките за една нощ, ние сякаш се чувстваме по-„неморални“ от преди. Вероятно защото сега вече носим отговорността за връзката си, тъй като все пак можем да я изберем сами. Налага ни се да понесем нейните позитиви и нейните негативи. Затова и се питаме дали пък изневярата не се е превърнала с нещо социално приемливо?
Според изследване на American Psychological Association съвременните мъже и жени средно се отнасят по-скоро позитивно, отколкото негативно към случайните връзки. Може би това свободно отношение, а не толкова наличието на Tinder или липсата на брак, определя отношението ни към изневярата като към нещо неизбежно.
Във всички случаи е ясно, че човешкият род не се е променил кой знае колко. Просто днес изневярата е много по-видима и ясна, което създава и впечатлението, че е по-разпространена от преди.
Вижте още:
