Ако този някой, за когото фантазираме, е Марго Роби или Том Харди – не. Ако е предишният ни партньор или колегата от съседния офис и искрено ни се иска всъщност този човек да беше тук вместо благоверния, въпросът е малко по-спорен. Но си е спорен за самите нас и би било добре да си изясним чувствата, ей така, за свое собствено спокойствие.
Иначе – и това трябва да се крещи от балконите и да се окача като транспарант над входните врати – фантазирането за човек, който не е партньорът ни, по време на секс не е грешно, не е изневяра и не е престъпление.
Всъщност е съвсем нормално, особено в дълги връзки. И донякъде полезно именно за тях.
Хората просто не са устроени да намират само един човек за привлекателен през целия си живот. Нито сме програмирани да желаем само това или този, който е в обозримото ни поле. Разнообразието е солта на живота и това се казва с причина. Замислете се – когато децата имат въображаеми приятели и си измислят истории и игри, ние ги определяме като креативни и интелигентни, възхищаваме се на размаха им на мислене. Смятаме фантазията за здравословна и естествена, но само ако сме малки. Защо да е задължително да изключим въображението си като възрастни? Все още имам свободата да стимулираме ума си с измислени приятели за игра. Може би възрастта просто е променила играта.
Чувство за вина и желание да не нараняваме човека до себе си?
Някъде по пътя към порастването си всички сме обстреляни с идеята, че от един момент нататък трябва рязко да имаме очи само за един човек до края на живота си? И че ако не го направим, трябва да се чувстваме гузни за това. Забележете, дори не говоря за физически или емоционални отношения с друг човек, а за простата възможност да признаеш пред себе си, че някой те привлича или го/я намираш за секси.
Не, мислите не са изневяра. В противен случай щяхме да се озоваваме на подсъдимата скамейка всеки път, когато неволно си помислим „леле, тоя простак ще го убия“, щом някой ни е ядосал.
Когато става дума за секс обаче, може би се тревожите, че рано или късно ще поискате да приведете в действие натрапчивите си фантазии? Малко вероятно е това да се случи само и единствено заради наличието на привличане. Основните причини за изневяра се коренят другаде:
Вижте още: „Аз не знам к’во означава т’ва платонически, ама аз искам да те…“
Разбира се, налице са, и други причини за изневяра, и една от тях е… сексуалната скука.
Тя е много съществен фактор, особено при двойки, които са „заедно завинаги“ от много, мноооого отдавна, защото след години с един и същ човек сексът може да стане рутина – по-скоро да залага на сигурните и познати шорткъти, отколкото на страст и фантазия. Трудно е да бъдеш разгорещен и възбуден за половинката си, когато сте си позволили да пръцкате един прд друг под завивката и сте виждали голите си тела десетилетия наред, понякога в контекста на това да проверите дали на гърба на другия има гноен цирей или подозрителна бенка. Мистерията избледнява, либидото е охладняло, преследването е приключило. Случва се при всички, рано или късно, въпреки че действително е за предпочитане, ако все пак не подпомагате сами този процес с пърдене под юргана, уриниране на отворена врата и пряко включване на партньора във всички нелицеприятни детайли от физиологията си. Угасването на първоначалните страсти не означава, че сте се отказали от човека до вас, или че не го обичате вече – страстта може би намалява, но продължава да съществува. И да се разпазлва от промяна на контекста. Каквато промяна биха могли да са и сексуалните фантазии – независимо от какво естество, независимо за кого.
Всичко може да бъде фантазия…
Може да си позволите да използвате всички инструменти, които са ви на разположение в рамките на установеното като приемливо във връзката си, за да останете интимно свързани и сексуално удовлетворени заедно с партньора си.
Част от тези „инструменти“ може да бъде и въображението ви, и най-вече онези аспекти от него, които пазите само за себе си. Може да означава и че гледате порно и мастурбирате малко, за да „загреете“, преди да правите любов с човека до себе си.
Можете да включва и двама ви – костюми, ролева игра, реквизити, играчки, аксесоари. Бихте могли да заснемете еротично видео заедно (и после да го изтриете, преди да е стигнало до очите на деца или хакери). Или, ако се чувствате достатъчно дръзки и креативни, да изгираете заедно образите на хората или персонажите, за които фантазирате. Няма правила, освен едно – да не слагате цензура на собственото си въображение.
Вашето въображение и сетивата ви, а не конкретно половите ви органи, са причината да останете възбудени и ангажирани, докато правите секс. Това се отнася и за оргазма, и за усещането за свързаност с партньора. Въображението ни подтиква да правим секс изобщо. И да продължаваме да го искаме след първата, третата или десетата година заедно.
Въображението не е обещавало моногамия на никого.
Когато фантазирате, вие сте в състояние да изследвате своите желания и вълнения, без да действате спрямо тях в реалния живот и потенциално да нанесете сериозни щети на брака или връзката си. Добавяте сексуално разнообразие, като същевременно засилвате сексуалното си влечение, страст и възбуда. Кое от изброеното не звучи правилно?
Фантазиите са здрвословни – това е. Единственото, което може да се обърка, е да забравите да се анажаирате с партньора си и да се вкарате твърде дълбоко в света на въображението си. Постарайте се, дори в ума си да сте с Мадс Микелсен, да не игнорирате човека до вас и да не го третирате като уред за доставяне на оргазъм до вас. Поддържайте зрителен контакт, докосвания, интимност. С поставени здравословни граници, секси сценариите, пикантните идейки и комплицираните сценарии, които се въртят в ума ви, ще подобрят възбудата ви и връзката ви в дългосрочен план.
Вижте още:
Защо Барби, когато може да поиграеш с Кен: Бъдещето на мъжките секс кукли
