„Идеална връзка“ е наивно определение за отношения, които са горе-долу хармонични, хората се чувстват добре един с друг и са силно ангажирани с мисълта за партньора. Ако към това и без туй рядко съчетание, се прибави и доза любов – връзката може да стане доста устойчива. Любовта помага, увеличавайки толерантността и приемането на човека до нас. Тя изчиства неяснотите и усилва доверието…
Но може би е излишно дори на този етап да захаросваме нещата и да се самозалъгваме, че наличието на любов прави отношенията вечни. Или, прехвърляйки вината за добрите отношения върху явления като късмет и случайност, да вярваме, е идеалната връзка е даденост, дар от съдбата.
Вместо това е по-добре да признаем, че има фактори, пред които и най-силните и изпълнени с обич отношения не могат да устоят и започват да се клатят. И тези фактори са в нас самите – източникът им обикновено сме ние и вътрешният ни свят.
Какво се случва? Как така изведнъж неразбирателството и отчуждението се настаниха в една сполучлива иначе връзка? Кога дойдоха дистанцирането, безразличието, съревноваването и агресията? Защо вече сякаш не можем да изразяваме любовта си, а и все по-малко ни се иска?
Има поне 9 фактора, които са „виновни“ и които могат да приключат дори една добра и изпълнена с любов връзка. Ето ги:
Неумението да сме честни и открити. Нежеланието да изразяваме нещата ясно, логично или страстно, но пък нормално и с присъствие, както в началото. Мълчанието ни е вече е наказателно или защитно. Започваме да изпитваме невъзможност да изразим нуждите си. Говорим пасивно-агресивно. Казваме неща, които звучат обидно, а дори да нямаме намерение да обиждаме…
Всички загинали връзки са паднали в битка, проведена в полето на лошата комуникация.
Учим се да създаваме и поддържаме интимни отношения чрез различни примери. Най-често, имитирайки примера на родителите си. До степен дори да си мислим, че сме програмирани от техните отношения. Запомнили сме как са се държали и комуникирали. Или как са спорили и са се крали. Или как изобщо не са общували. Също и как са се отнасяли с нас самите.
Често се оказва, че във връзката си чисто механично повтаряме вида отношения, които имаме с нашите родители, деца и приятели. И дори се опитваме да си създадем проблеми, подобни на онези, които сме запомнили от детските си ролеви модели. Ако родителите ни са били сдържани и некомуникативни, се улавяме, че се държим по същия начин. Ако са се държали състезателно и агресивно един с друг, този модел търсим и ние.
В някои случаи постъпваме точно обратното на очакваното, но това също представлява реакция към научените модели.
И ако във връзката си имате комуникационни проблеми, може би е добре да се замислите върху моделите си от детство. Онова, което ни се струва, че е проблем с половинката, може да се окаже например проекция на проблем с някой от родителите ни.
Вярванията ни до голяма степен определят и реалността ни. Ако искаме нова реалност, се налага да променим вярванията, които имаме за себе си, за околните и изобщо за света около нас. Но не бива да обвиняваме другите за това, което чувстваме. Най-близкият ни човек няма отговорност за нашите възгледи. Той няма да се промени, каквито и обвинения да му сипем. Редно е да поемем отговорност за нашите собствени вярвания, да ги осмислим, а не да се опитваме да ги наложим на другите.
Вижте още:
Вярваме, че другият по магичен начин ще ни достави онова, от което имаме нужда. Че ще запълни празнините ни. Че ще тушира болката и ще задоволи нуждата и самотата. Че ще ни изпълни със сигурност и чувство за стойност.
Но истината е, че няма кой да ни даде сигурност и самочувствие, ако го нямаме. Ако не сме в харомния със себе си и не сме се научили да запълваме празнините си сами, което означава да развием свое собствено чувство за вътрешна сигурност, сила, вяра в себе си, приемане на себе си във всички ситуации – няма как отвън да получим вътрешна валидация.
Мнението на обществото за връзката ни. Мнението на роднините за нашия партньор. Мнението на приятелите за нашите отношения. Всички имат мнение, но ако започнем да се вслушваме в чуждите мнения (които често изразяват чисто лични опасения), със сигурност ще трябва да се разделим с половинката.
Ако питате майка си, никой не е достатъчно добър за вас, дори любимият ви човек. Ако питате съседката, мъжът ви не ви помага достатъчно с носенето на багажа, как го позволявате? Ако питате сестра си, нейната собствена връзка е много по-успешна от вашата.
Проблемът не е в съществуването на мнение за нашите лични отношения, а в стремежа ни да променим другия, за да се „впише“ по добре в обществото, да се хареса на някой друг. Защо го правим? За да вдигнем и своето собствено чувство за ценност ли…?
Нормално е партньорът да реши, че мнението на някой друг е по-важно за нас, отколкото любовта и приемането му, такъв какъвто е. И всъщност изразяваме точно това и рискуваме изобщо връзката си в името на някаква обществена химера.
Вижте още:
Ако енергийното ниво на единия от партньорите започне да пада много и стане ниско, дисхармонията в отношенията е неизбежна. Когато единият престане да се грижи за своето тяло, дух, мисъл, когато се изпълни с негативизъм към всички наоколо, във връзката започва да липсва въздух. Изчезва яснотата, търпението, разбирателството.
Хората с ниска собствена енергия започват да центрират света около своето его, което отчаяно иска да взема. Такива хора застават в защитна позиция, за да се предпазят. Не се чувстват сигурни. Могат да се превърнат в така наречените „енергийни вампири“, а първият им източник, от който да почерпят енергия, е партньорът им.
Никой не може да се чувства добре в емоционлано замърсена среда, тоест такава, изпълнена с негативни мисли, чувства, оплаквания, критики, обвинения, болка, гняв или депресия. Всички бихме искали да бъдем в среда, изпълнена с позитивни емоции като любов, радост, смях, удоволствие и позитивни мисли и чувства. Но това изисква енергия.
Можем да създаваме и да поддържаме високо енергийно ниво, като се храним правилно, практикуваме упражнения, контролираме стреса, като използваме дихателни техники например. Като контролираме тревожността и импулсивността си чрез техники за успокоение и медитация. Както и чрез целенасочено позитивно мислене.
Алкохолът, който е депресант, както и недостатъчното спане, също свалят енергийното ниво, което сме длъжни да поддържаме в името на връзката си.
Вижте още:
Не живеем в настоящия момент. Все още сме в миналото и се чувстваме като човека тогава, но физически, докато ситуационно вече не сме. Или пък виждаме миналото в партньора си, но не можем да видим неговото настояще. Ако той ни е разочаровал някога, продължаваме да се държим все едно това е настояще. Затрудняваме се да разпознаем любимия си човек, защото сърцето ни е засенчено от миналото. Това предизвиква неизменно напрежение във връзката и поставя оцеляването й пред предизвикателство.
Ако сме живели с негативни ролеви модели в детството или твърде дълго сме имали примера на негативната връзка в живота си, тогава не можем да си представим, а и да приемем, позитивните отношения.
Нашите подсъзнателни модели раждат негативно отношение към връзката и ни пречат да оценим радостта, щастието и безгрижието на това да прекарваш времето с любимия си човек, без драма, сълзи и напрежение.
Понякога партньорът ни изглежда агресивен, несправедлив и подозрителен, но това е защото не сме способни да си представим по-позитивна действителност, нашите негативни изживявания и очаквания са виновни за това кое как приемаме.
Ясно е, че никоя връзка не може да оцелее при прилива на подобен негативизъм. Но е наша отговорност да се опитаме да овладеем своите подсъзнателни модели – дали чрез техники на релаксация или чрез внимателната намеса на психотерапевт.
Вижте още:
Вътрешните ни конфликти често излизат на повърхността под формата на конфликт с най-близкия човек – обикновено партньора. Когато вярванията, нуждите ни, ценностите ни или вътрешните ни желания са в противоречие, започваме да проектираме тези конфликти върху тези около нас, специално най-близките. Вярваме, че те са виновни за нашата драма, а и те започват да се чувстват нападнати, понеже не мислят, че имат каквато и да е вина.
Така партньорът заема отбранителната стана, но не защото му се иска да участва в тази драма, ами защото чрез своите съмнения му изпращаме подсъзнателни послания как да се държи. И ни се струва, че той е в конфликт с нас, докато всъщност ние самите сме в конфликт със себе си. Докато не решим този вътрешен конфликт, караниците ще продължат.
Вижте още:
