И, да, ако бях ги направил, може би още щях да съм женен. И, не, те не са да си поживея в смисъла на безразборни връзки за една вечер и безпаметни среднощни запои. Пийвали сме достатъчно.
1. Да натрупам повече опит с връзките.
Най-дългата ми връзка, преди да срещна бившата си съпруга, беше пет месеца. И дори не бяхме живели заедно. Мисля, че е добре, преди да станеш съпруг, да придобиеш достатъчно опит в отношенията, за да разбереш какво наистина е необходимо, за да проработи една дългосрочна връзка и да знаеш как се държи партньорът за цял живот.
2. Да попътувам по света.
Не пътувах достатъчно, преди да се оженя и да стана родител. Не че след това не можех да го правя, но контекстът и преживяването не бяха същите, липсваха безгрижието и свободата, беше по-скъпо, по-отговорно. Запознавнето с други страни и култури позволява да погледнем на живота с други очи, а наред със света, опознаваме самите себе си. Нищо не може да замени преживяването да се гмурнеш сам в непознатото.
3. Да поживея в чужбина.
Напускайки комфортната зона и сигурността на града, в който вече сме си осигурили всички, научаваме повече за това къде и как бихме искали да се установим за постоянно. Повечето брачни двойки вече не са мобилни и гъвкави с времето и пространството, трябва да се съобразяват с твърде много фактори, или поне единият от двамата да направи твърде голям компромис, така че е по-добре да сбъднем мечтата си да поживеем другаде, преди да се установим с някого за постоянно.
4. Да ходя по срещи заради самата среща.
Без очаквания, без график как трябва да се развият отношенията. Това просто би ми помогнало да опозная по-добре хората, а и да се изненадам от самия себе си и реакциите си в различни ситуации, вместо да гледам на всяка срещната жена като потенциалната Единствена, като Тед Мосби в „Как се запознах с майка ви“.
5. Да ида на море по мъжки.
Преди половината ми приятели да са женени, разведени, с деца и да се събираме само по ергенски партита, по задължение.
6. Да завърша магистратура.
Искаше ми се да наградя образованието си в посока, която е интересна лично на мен, извън професионалната основа, която имам. Опитах да го направя, след като се ожених, но не беше същото – трябваше да крада или от времето си за семейството, или от времето си за учене. Преди това дори не бях осъзнавал с колко много свободно време за губене разполагам.
7. Да се поинтересувам от детско възпитание.
С раждането на детето като гръм от ясно небе ми дойдоха десетки въпроси. Трябва ли да го възпитаваме в религия? Кога да го пуснем на ясла? Да помагат ли родителите ни? Как да го научим да се храни здравословно? Да му помагаме ли за всичко, или да се справя само? Да му позволяваме ли време пред екран? Колко играчки да му осигурим? Трябва ли вечно да ходи с елече? Щеше да е добре да имах план, идея, познания за всички тези въпроси, преди изобщо да започнем да обмисляме да сме родители. Щеше да отнеме много от стреса.
8. Да се занимавам повече с доброволчество.
Бях доброволец като студент, но за кратко, и преживяването беше много обогатяващо и много събуждащо за мен. Ако можех да върна времето назад, щях да отделя много повече време и нергия за такива ангажименти и изобщо за каузите си, понеже сега, като родител, имам по-малко свобода на действие. Планирам, когато детето поотрасне, да потърся инициатива, в която да се занимаваме с доброволчество заедно.
9. Да се науча да не слагам работата на първо място.
Никога не ми е идвало отвътре, не съм кариерист, но го усещах като задължение – когато шефът каже нещо, аз винаги бях на първа линия. Това ми похаби много време и енергия, които можех да инвестирам в семейството си.
10. Да съм по-честен в леглото.
Да се итнересувам повече от нуждите на партньорката си, но и повече да изразявам собствените си желания. Винаги съм се страхувал да питам и да си казвам направо, а трябваше – тези отношения се градят от двама.
Вижте още:
Какво искат жените в леглото? Вече знаем. Знаем и какво искат мъжете!
