Някакъв тип национална гордост е да казваш с патетичен апломб, че не празнуваш Хелоуин в Деня на народните будители. (Понякога гарнирано и с коментара, че който го прави, е идиот.) Това, разбира се, не е никак учудващо. Денят на народните будители е днес, на 01 ноември, докато Хелоуин беше вчера, 31 октомври. И винаги е било така. Българщина: 101. Познаване на календара for dummies. Няма вариращи дати, нямат нов стил и стар стил в това. В този смисъл може и да има известна истина в твърдението, че който мисли, че Хелоуин е в Деня на будителите, не е твърде далеч от обидната дума в скобите.
Обикновено сме излизали заедно и всеки от нас си е избирал по една българска книга, няма значение дали съвременна или не, и сме си я подарявали взаимно. Това е – да подкрепим символично българската култура и да я възпроизвеждаме у самите себе си. Не ни е било нужно да се строяваме като чавдарчета пред портрети и да рецитираме за Паисий или Левски – не от липса на уважение към тях, а именно обратното. Винаги сме искали да мислим над личностите им, да говорим за тях, да споделяме какво ни впечатлява, а не да възприемаме респекта и възхищението като нещо дежурно, формално и задължително. Тези велики личности от историята ни (много по-велики лично за мен от завоевателите) не са портрети и паметници, те са хора като мен и вас и това всъщност прави делото им още по-възхитително. Впрочем сходна е била и традицията ни за 24 май.
Това е традиция, която бих искала да донеса със себе си в семейството, което ще създам. Ако и на останалите им харесва, разбира се – традициите и обичаите не са нещо, което да се случва насилствено, напук или на оръжие срещу нечия култура или някакви други обичаи.
Какво по-забавно за едно дете от това да се маскира, да експериментира, да има ден от годината, в който да участва в приказка. Дали ще се празнува консумеристки, е личен избор – костюмче може да се направи и от подръчни материали, не е задължително да се купи от някой гаден фаст фешън магазин. Така например като дете направих на малката си сестра костюм на призраче от стар чаршаф, а тя беше толкова щастлива, че обикаляше с него да помага на нашите с пазаруването, а после и на ресторант.
Снощи, на прибиране от Дома на киното, където се постави чудесното начало на хорър фестивала „It’s Alive“ в София, наблюдавах как са преобразени улиците – от весели групички тийнейджъри, от родители с щастливи маскирани деца, а дори и от възрастни двойки над средна възраст, хванати за ръка и наслаждаващи се взаимно на забавните и хумористични хрумки за костюм. Видях дори един господин с относително дебел врат и патриотичен официален анцуг, който водеше със себе си един малък 3-4-годишен Хълк. Беше приятно за гледане. Аз самата се бях маскирала на сърдит патриотар, който не празнува Хелоуин – просто вчера не ми остана време за костюм.
Ще ви кажа една тайна, която не е много далече от ума, и все пак, кой знае защо, рядко стига до хората – приемащите и отворени към света хора са по-щастливи и полезни от непримащите и затворените в собствените си стени. Будителите, впрочем, са били именно от първите.
„Празнуването на Хелоуин не прави българина родоотстъпник. Просто някой е намерил още един повод да се повесели с приятели. Нищо лошо, нито пък страшно има в това. Страшни са злобата и омразата, които при всеки удобен случай се насаждат срещу всичко нетрадиционно нашенско. Не те обаче правят човека патриот. Обичта към Родината не е нито в охулването на чуждоземски обичаи, нито в демонстративното тропане на хоро по площадите, нерядко под съпровода на ориенталски ритми.
Да обичаш Родината си, означава да си честен и открит в отношението си към нея, което ще рече съвестно да си вършиш работата, да не подлагаш крак на сънародниците си, които могат повече от теб, да си изхвърляш боклука, където му е мястото, да не надуваш от колата си музиката, която слушаш /най-често чалга/, да ходиш в планината и по плажните дюни с краката си, а не с превозно средство и т. н., и т. н. И в духа на последните събития – да упражниш избирателното си право, като отделиш колкото време е необходимо, за да гласуваш на избори. При това, мислейки за бъдещето на тази страна, а не под давлението на други фактори.
P. S. Аз не празнувам Хелоуин. Снимката [с икебана от мини тикви] е част от есенната украса у дома.“
Тази сутрин ни в клин, ни в ръкав си спомних, че едно време имах навика да звъня да честитя Деня на будителите на баба, понеже е била учител. Замислих се, че истинската причина може би не беше това с преподаването. Има хора, които ни учат на книги и на думи, на смелост и на дързост, и на среднощни философски беседи, и на открития, и на революции. А има и такива, които ни отварят очите, че обичането може да е топло, и нежно, и безрезервно, и разбиращо, и прощаващо, и лишено от изисквания, очаквания и лични прищевки, защото те има, защото си ти – тя беше такъв човек. Понякога си мисля, че често изпускаме между редовете важността на това второто, без него другото няма никакъв смисъл.
Извън това, ако ми посочите онзи будител, който би казал да мразим и хулим обичаите на другите, да се противопоставяме, да се сърдим на живота, и неминуемо да сме с потури, ще ви дам медал за българщина. (И дори няма да е тиквен – това не е Хелоуин и тука сме българи!)
