“От деца файда нема”, казваше баща ми. Мъдър човек!
Раждаш го – мъка. Възпитаваш го – мъка. Трепериш му за всичко – първо зъбче, второ зъбче, среднощни истерии, рани, кървища, болници, Ад.
Да не говорим колко скъпо излизат. В Гърция ги купуват по 200 хиляди евро за русо и с 50 по-надолу за тъмнокосо, че си имат брюнети.Моите три ги давам с отстъпка – бебето е бонус. Ще го опаковам с брат му.
Разберете ме, не се издържа. Като се върна от работа, имам чувството, че са ни дошли гости. Отварям вратата, близнаците се втурват от двата края на апартамента с истерични, неоправдани крясъци, удрят си зверски главите точно пред мен и се започва. Бебето е на осем месеца и вече го мъчи словото, зърва ме от кошарата и започва да пищи като делфин. В някакъв момент големите спират да плачат, изплакват си устите, ако имат кръв, и решават да ми споделят всичките си впечатления от последните часове. Проблемът е, че говорят един през друг, прекъсват се, не могат да се изкажат и това ги влудява. Започват да се карат отново и се сбиват.
Ум белият делфин продължава да пищи. Преди да съм се събул, вече ми се иска да съм на Черни връх, скрит под мъховете.
После започва подготовката за вечеря. Четири купички за супа, четири чинии за салата, четири чинии за основно, четири прибора. Миялната машина се пълни от една вечеря и половина. И това е засега. В очакване сме и петият елемент скоро да приседне при нас.
За къпането не ми се говори. Хвърчащи голи тела из цялата къща. Близнашки писъци под душа, желания, капризи и ултиматуми.
Едни приятели казаха, че се чудели дали да отидат на цирк или у нас. Дошли при нас, че било по-евтино. Луди хора! Не мога да си представя, как на някого му хрумва да ни дойде на гости, та ние не можем да си прехвърлим по две нормални реплики – нали трябва да се крещи по децата.
Жена ми ме кръсти Истерикс. И с право. Аз й го върнах, де – вече се казва Хормолина.
