Олеле, на детето му е скучно!

| от Владимир Вълков |

„Тате, скучно ми е!“. „Мамо, на какво да си играя?“. Това са две от най-заплашителните детски реплики за родителите, особено когато сме заети. Знаем, че това може да ескалира до безкрайно досаждане, тръшкане, дори до белѝ и истерии.

И ако се изплашим, че детето няма какво да прави, започваме да му измисляме заетост и занимания. Или пък го правим, понеже смятаме, че е част от задълженията ни като родители. Или пък го възприемаме за признак, че сме добри родители, на които им пука за децата им.

Преди години, когато бях малко по-неопитен татко, дъщеря ми (тогава на 7) след завършване на първи клас, мрънкаше всеки ден каква скука я чака и как няма какво да прави толкова много време, колкото е цялата лятна ваканция, как може да са я измислили толкова дълга и така нататък. Тогава реших, че ще е готино от моя страна да помогна на детето си – взех един голям лист и направих списък с 50 идеи как да не скучае през лятото. (Отне ми… хм… известно време, както можете да се досетите). Всяка от тези идеи беше нещо, което трябваше да отнеме поне по час-два занимания. И можеше да се прави всеки ден. И имаше как да се разнообразява всеки ден. Анти-скука план…

Познайте колко време детето прекара в заниманията от този списък. Николко!

Интересно му беше само в периодите, в които се въртеше наоколо и надничаше, докато създавах този списък. Плюс времето, в което му го представих и го обсъдихме заедно. На дъщеря ми ѝ беше много приятно, че го правя за нея. На мен също. Но не постигнах никакъв ефект. Скучаеше и си мрънкаше, а след като прочете списъка, листът с него се смеси с останалите „скучни“ играчки.

Сега, няколко години по-късно, отново чувам, но от брат ѝ – „Тате, какво да правяяя, скучно ми еее…“. Но сега си мисля, че малко поне съм се научил какво да отговарям.

Например:

„О, това е много хубаво! Точно понеже ти е скучно, ще успееш да си измислиш нещо супер интересно и забавно!“

И:

„Страхотно! Защото най-добрите идеи се раждат, когато ни е скучно. Сега и ти ще можеш да измислиш нещо много готино, малко след като поскучаеш.“

И също:

„Искаш аз да ти измисля какво да правиш? Наистина ли?! Аз пък мисля, че ти имаш по-добри идеи от мен, за това какво да правиш ти самия.“

А понякога, когато упорства, казвам и:

„Съжалявам, миличък, но това си е твой проблем. На мен не ми е скучно, ето, зает съм, измислил съм си какво да правя. Измисли си и ти за себе си.“

Не знам дали това би помогнало и при вашите деца – все пак всяко хлапе е различно. Може би децата не винаги ще измислят нещо, може би не винаги ще ви оставят на мира, но малко по малко така им става ясно – родителите се грижим за тях, но без да сме длъжни да ги занимаваме и забавляваме. Едно е да правим нещо заедно и да ни е хубаво. Съвсем друго е да сме като назначени на длъжност Вечен аниматор.

Защото, ако започнем да им предлагаме нашите идеи какво да правят, вероятно реакцията ще е: „Оох, не ми се прави това…“, „А какво друго може?“ и т.н., а самото предлагане на идеи и отхвърлянето им става играта, с която детето се забавлява.

Но и по-важното: че докато ние им даваме идеите, някак ще е малко по-трудно да станат онези самостоятелни личности, които очакваме да бъдат един ден.

 
 


Повече информация Виж всички