Методът е познат като „елиминационна комуникация“ и се практикува, при това с много положителни отзиви, дори от известни майки като Жизел Бюндхен.
Обяснявам си особения термин, с който е наречен методът със същината на неговото естество – активно общуване между детето и родителя, чрез което се елиминират останалите причини за неговото безпокойство чрез разчитане на сигналите му и остава възможността то да се нуждае да свърши физиологичните си нужди. Възможно е обаче и да греша, а дали е така, вие сами можете да прецените от следващите редове.
Елиминационната комуникация представлява нежен, непринудителен начин да се отговори на естествените хигиенни нужди на бебето още от раждането. Подобно на всички бозайници, човешките бебета инстинктивно се съпротивляват да не замърсяват себе си, мястото си за сън и хората, които се грижат за тях, и те ясно съобщават за това от раждането си. Методът залага на сигналите, които бебето ни подава, и неговия естествен ритъм, а ние като родители сме просто помагачи в този процес на заучаване, докато бебето придобие естествена самостоятелна. Този метод може да се практикува още от първия ден.
Вече не е рядкост да виждаме деца, които все още носят памперс на площадката дори и на 2-3-годишна възраст – обикновено за спокойствие на родителя, че няма да се случи „инцидент“. Това обаче отнема от автономията и самостоятелността на децата, от естествените им инстинкти. Всъщност едно бебе може да бъде научено да ползва гърне още на половин годинка. Преди масовото навлизане на еднократните (а вече и многократните) пелени в употреба средната възраст, на която децата започват да ползват тоалетна самостоятелно, е около годинка. В момента я надхвърля повече от двукратно.
Нека обаче помислим за следното… Какво са правили хората преди навлизането на пелените? И какво правят хората в региони, където памперсите не се предлагат в търговската мрежа? Отговорът се крие в този стар и изпитан метод. Е, добре, но как се случва той на практика?
Нека ви отговоря с пример.
Ако някога сте се грижили за бебе, което просто не спира да плаче, вероятно сте се опитали да го нахраните, да го държите, да го люлеете, да го залъжете с някаквъ страничен стимул, да пеете, проверили сте дали няма температура, а когато сте решили да видите какво се случва с памперса, се е оказало, че е мокър или замърсен! Но ако само знаехте какво означава този плач от самото начало, щяхте да предложите на бебето гърнето, нали? Прирвържениците на метода наблюдават, че средно в девет пъти от 10 детският плач означава желание да бъде махната пелената, за да не пишка детето върху себе си, връху леглото си, върху вас. Неотговарянето на тази му нужда го изнервя и фрустрира.
Елиминационната комуникация е предназначена за това ние да се настройваме към нуждите и желанията на бебето и да обединим усилия с него, за да му помогнем да използват тоалетната, докато развива двигателни умения и дългосрочна памет, и в крайна сметка го научим как да ползва гърнето самостоятелно. Това е много естествен преход към независимостта на детето.
Методът работи, следвайки начина, по който ни е създала природата. Бебетата са изключително инстинктивни и когато ние, родителите, намалим мащаба на собственото си влияение, можем да видим, че те се опитват да ни кажат какво искат – освен да ядат, да спят и да са на топло!
Поставянето на вашето бебе на гърне отрано може да направи отглеждането му по-чисто, по-лесно и МНОГО по-свързващо. Освен това е от позлва за околната среда, докато достойнството на вашето бебе остава непокътнато.
Сега нека разгледаме различните начини, по които методът може да се практикува с бебе на възраст до 18 месеца…
Някои родители действително започват опити за слагане на гърне още от първите седмици на детето и това не е твърде рано. Новородените дават много ясни сигнали чрез плач, че имат физиологични нужди, а тези сигнали се размиват с времето, благодарение на привикването с памперса.
Повечето родители обаче усещат психологическа бариера пред идеята да не слагат памперс. Това е напълно нормално, макар и да може да удъжли процеса на обучение. Затова те прилагат елиминационна комуникация на непълен работен ден. Тоест – стремят се да хванат някои по-сигурни часове за ходене до тоалетна – като сутрин след събуждане, след закуска, преди следобеден сън, преди лягане и т.н., но през останалото време отново разчитат на пелена. Или пък оставят детето без пелени, когато е с тях, но докато го гледат баби, дядовци, детегледачи и други помощници, тогава отново слагат памперс.
Ако пък опитате да приложите метода „на пълен работен ден“, това не означава, че улавяте 100% от всички пишкания и изхождания на бебето в гърнето или че то винаги ще ви даде сигнал, но значи, че ще се опитвате да го правите 24/7. По-стресиращо е за вас, но и по-бързо ефективно.
Родителите, които действат на този принцип, не използват резервни пелени – те се стараят винаги да имат под ръка достатъчно резервно бельо, ританки и панталонки.
Отново, не става дума за съвършенство, но ЕК на пълен работен ден е за ангажираност и приоритизиране на гърнето като една от основните нужди, с които те се ангажират да помагат на бебето като негов или нейен родител. (Моята книга напълно обяснява всичко това.)
Опитвах този метод с първото си дете, без тогава дори да знам, че той си има определено име и е широко приложим.
Дори закратко умишлено пропусках всяко второ ходене по малка нужда, за да провокирам бебето да ми дава още по-ясни сигнали. Беше трудно, но възнаграждаващо. Махнах дневните пелени, когато детето бше на 9 месеца, а на 17 месеца то вече беше абсолютно независимо.
Ако решите да опитате и вие, ще чуете, или дори просто ще ви дойдат наум, някои митове, които всъщност нямат връзка с реалността.
Елиминационната комуникация НЕ отнема толкова време, колкото постоянното носене на пелена и по-късно приучаване към гърне.
Всеки тип учене на гърне изисква време и знания. Въпреки това повечето родители намират обръщането на внимание и поставянето на бебето на гърне за много по-лесен и бърз процес, отколкото почистването на бъркотия от памперси. Плюс това спестяваме средно 18 месеца време от носенето на пелени
Няма да се случи за една нощ, въпреки че ще се надявате.
Това наистина е маратон. Но не е ли така с родителството изобщо?Да не би детето за ден да се научава да се храни самостоятелно? Да чете? Да плува? Всички тези неща отнемат време. Докато вършите предварителната работа по ученето на вашето бебе да практикува ЕК с него, вие се свързвате по-дълбоко с детето си. Мисля, че си струва времето.
Методът няма да навреди на детето ви. Със сигурност. В противен случай всички хора през вековете преди навлизането на еднократните пелени щяха да са увредени. Това е естествен процес. Всъщност родителите, в качеството си на хора, които помагат за растежа и развитието на бебето, решават дали да го научат да ходи на гърне или в памперс.
В този метод вие не насилвате детето да ходи на гърне – поощрвате го чрез общуване, чрез игри, чрез създаване на рутина, която му носи усещане за сигурност, безопасност и комфорт.
Ако искате да пробвате още днес, опитайте ето така: започнете при всяка смяна на пелената да слагате детето на гърне. Изчаквайте известно време – ако му се ходи, то ще отиде, ако не, тогава сложете нов памперс. Ще видите как с времето броят сменени пелени на деноноще ще намалее значително. Обещавам.
Вижте още:
„Днес сменяш памперс, утре има кой да сменя твоя“ и други причини да правим деца
