Знам, че предразсъдъците за мъжките майки идват с причина. С години наред много от нас сме работили за изграждането им. Майката, която винаги е права и винаги знае най-добре. Майката, която ще влезе посред нощ в спалнята на сина си и партньорката му, за да провери дали са му завити краката. Майката, която ще обърне раждането на първородния си внук в домашен скандал на тема ще бъде ли той кръстен на нея. Майката, според която „снахата“ прави всичко погрешно. Особено силно впечатление ми е правило през годините да виждам как жени, пострадали от отношението на свекървите си, един ден се превръщат в същите тези свекърви.
Вижте още: „Свекърва ми настояваше да родя, когато тя е избрала“: 10+1 ужасии с мъжки майки
Аз не искам да бъда такава мъжка майка. Старая се да възпитам такъв мъж, какъвто винаги съм искала, а после съм имала и късмета да срещна. Както и търпението да не се примиря с по-малко от желаното, но това е отделна тема.
Има няколко дни всеки месец, в които жените не се чувстваме добре. Той трябва да знае това. Позволявам му да ми помага през тези дни. Да ми направи чай, да ме завие, да отиде до аптеката с баща си, за да ми вземат тампони или обезболяващи. Важно е да знае, че в това няма нищо срамно.
Уча го, че у дома всички отсервираме след себе си. А също и как се включва пералня. „Женска работа“ и „мъжка работа“ са изрази табу в дома ни. В тази връзка – уча го и как се смазва брава или как се сменя бушон, аз умея и правя тези неща.
„Не“ означава „не“. Когат иска играчка от друго дете. Когато на някое негово приятелче не му се играе. Когато той самият не иска да му се радвам и да го погаля. И не му бутам насила храна в устата, когато не е вече гладен.
Държа да умее да говори за чуствата си. Да ги назовава по име. Да може да седне и да ги запише. Да ги нарисуваме и оцветим.
Телесното окосмяване при хората е нещо нормално и не е повод за смях. Той вече знае, че аз ползвам лазерна епилация за някои зони, за други – кола маска, а за трети – нищо. Това, че не се раждаме фотошопнати за корица е най-естественото нещо на света.
Каня сина си да медитираме и да правим йога заедно. Има си градивни начини за справяне с умора, стрес и негативни емоции. И не, не е „гейско“.
Предизвиквам го да си намери забавно занимание, докато аз се приготвям за навън. Така ще знае да не пита „хайде, де, не си ли готова най-после“.
Вече знае, че трябва да сваля седалката на тоалетната чиния.
Знае и че мястото на мръсното бельо и чорапите не е под леглото.
Уча го, че грижата за кожата е важна и понякога изисква пари. Не искам някой ден да кара жената до себе си да му се оправдава защо си е купила крем.
Когато отиваме на излет, той умее сам да опакова раницата си. Не вярвам в това, че жената е длъжна да приготви багажа на цялото семейство.
Подреждаме заедно кухненските рафтове и хладилника. После никога не получавам въпроси кое къде е.
Караме си активни семейни уикенди. Надявам се, че му е забавно, и че няма да се превърне в човек, когото трябва да убеждават да не изгние пред телевизора.
Наясно е, че леглото се оправя всяка сутрин, и не ми се налага да натяквам да го върши.
Когато ви разказвам накратко всичко това, си давам сметка, че възпианието ми може да ви се стори малко хетеронормативно. От гледна точка на това, че сякаш изглежда да има традиционни полови роли в семейството и аз да го уча да прояви разбиране към тях. Или пък че жените задължително се гримираме, епилираме и приготвяме дълго. Не мисля, че неминуемо е така. Просто го използвам като основа за всичко, което му предстои да види и чуе около себе си от външната среда. А го уча и на едно последно нещо, може би по-ценно от всичко изброено.
Мама – тоест аз – не е винаги права!
Вижте още:
